Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето защо НЯМАМ климатик вкъщи! Не, защото не мога да си го позволя!
  • Новини

Ето защо НЯМАМ климатик вкъщи! Не, защото не мога да си го позволя!

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
klisiasmasicasc.jpg

В днешно време е напълно обичайно да се топлите или разхлаждате на климатик. Почти всяко едно офис помещение е климатизирано и дори много хора слагат климатик и в дома си. Колкото и да са удобни обаче климатиците крият и своите рискове за здравето. В следващите редове именно за тях ще поговорим.

Дехидратация

Нивата ѝ се покачват в помещенията, които са климатизирани. Обикновено това се случва, когато влажността в помещението намалява, тоест не сме достатъчно хидратирани.

Това се случва, когато температурата е твърде ниска – усещаме повече хлад и понижено желание да пием вода или друга напитка. Въпреки това е добре да приемате достатъчно течности и да не се поддавате на това усещане.

Не изпускай тези оферти:

 

Главоболие от лошо качество на въздуха

Важно качеството на въздуха да бъде високо, за да не изпитвате главоболие. Климатиците трябва да се почистват често, но и да проветрявате ежедневно.

Лошият въздух може дори да доведе до замайване, но това също се дължи и на дехидратацията. Проветрявайте често или излизайте по възможност в обедната почивка. По този начин ще бъдете по-бодри и няма да усещате негативното влияние на климатика.

 

 

Летаргия

Въпреки, че климатикът ни охлажда и топли, той може да бъде причина за нашата липса на енергия. Изследванията показват, че хората с климатизирани стаи се оплакват повече от вялост. С други думи, климатичната инсталация може да бъде причина за липсата ви на енергия или ленивост.

Ако усетите такива признаци, изключете климатика или се разходете за кратко извън офиса. Можете и да си вземете освежаваща напитка. Най-добрата е водата, така че не се ограничавайте от нея.

Суха и дразнеща кожа

Неразположението да имате суха кожа, която да ви дразни, може да идва и от климатика. Това се получава особено лятно време, когато от студено излизате на топло и обратното. В резултата на това кожата става суха и сърбяща. Можете да използвате различни мазила и кремове, но това от своя страна само ще намали симптомите. Най-добре е да се опитате да работите без климатик или да го замените с вентилатор.

 

За да избегнете тези на разположения е добре да почиствате редовно климатиците и когато не се налага да не ги използвате. Също така, проветрявайте поне 2 пъти на ден, за да освежавате въздуха. Не забравяйте да пиете и често вода или други напитки в летните месеци, за да не сте дехидратирани и по този начин да увеличите негативното влияние на смяната на температурите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна кашлица…Щях да си изкашлям вътрешностите! Ето този домашен сироп ме спаси! Прави чудеса за един ден!
Next: Времето в сряда: Става страшно! Жълт код в шест области

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.