Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите щурмуват пазара в това село – 1,5 л гроздова за 7 лева, кило суджук – 9 лв.
  • Новини

Българите щурмуват пазара в това село – 1,5 л гроздова за 7 лева, кило суджук – 9 лв.

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
gkasgoasodasodas.jpg

Хората от Сандански, Петрич и Струмяни пълнят чанти и багажници на автомобили на изгодни цени на пазарите в Ново село и Струмица, Република Северна Македония (РСМ). За местното население на пограничния район в Ново село в РСМ това е добре дошло, тъй като реализират добри обороти.

Пазаруват се предимно хранителни продукти – зеленчуци, брашно, сирене, масло, малко месо, по-малко дрехи и домакински стоки, слабо е търсенето на почистващи препарати и стоки за бита, уточнява Struma.bg.

На пазара в Ново село всеки втори клиент е от Сандански, Петрич или Струмяни. Те даже са станали приятели с местните търговци, които продават най-вече кочански ориз и зеленчуци – праз, спанак, зеле, моркови, кромид лук, домати, пипер, патладжан, краставици, маруля, млян червен и лют пипер, традиционната подправка шарена сол – люта и сладка, и др.

Сирене, козе и овче, се продава средно по 440 денара на килограм, а това прави около 14.00 лева, смесеното е на по-ниска цена – 11 лева. Сравнено с това, което се продава по пазарите в Югозапада, е с 6-7 лева по-ниска цена. Изварата е на цена от 180 денара, което е 5,70 лева. Това са цени на сирене и извара, произведени от местните фермери, които търсят да им се плаща в денари, а не в български левове, както е на другите сергии.

Не изпускай тези оферти:

Най-търсен е кочанският ориз. Цената на килограм е 80 денара, или 2,40 лв. Същият ориз може да се намери и в зеленчуковите магазини в Сандански и Петрич, но с цена 3,80 до 4,40 лв. Килограм сладки чушки се търгува на 40 денара на килограм, или по 1,20 лева, докато в българските магазини килограмът е 3,50 лева. Ябълките се продават за 30 денара, или 90 стотинки, и то големи жълти или зелени. На пазарите в Сандански и Петрич такива ябълки са на цена от 2,20 до 3,00 лева.

Без коментар са цените в големите търговски вериги. Олио, марка „Бисер“, се продава в големия магазин в Ново село на цена от 125 денара, или 3,80 лева. Свинското месо в емблематичния месарски магазин „Лебедите” е скочило драстично и килограм свински врат, бон филе, е 340 динара, или 11,00 лева. Телешкото е на същата цена. Неповторимият македонски суджук от свинско, телешко и пилешко се продава на 9 лева за килограм. Рецептата на този суджук се пази от месарите, а по вкус е уникален, тъй като се приготвя с праз вместо с кромид.

Домашната гроздова ракия от литър и половина се продава на цена от 7,00 лева.

На пазара се срещнахме с един от доайените, производители на кочански ориз, уникалната подправка от червен пипер – лют и благ, и шарена сол Димитър Минковски. Той живее в Струмица, но всеки четвъртък е на пазара в Ново село, а в събота е на пазара в Струмица.

„Имам много приятели от Сандански, Петрич и Струмяни. С тях се познавам повече от четвърт век. Две години поради пандемията ги нямаше. Но сега вече, след като паднаха забраните, те отново се върнаха при нас. Продаваме стока, наше производство. Кочанския ориз си го добиваме ние. Със сина ми обработваме 120 декара земя, засята с кочански ориз.

Приятелите ми казват, че и във вашите магазини в Сандански се продава кочански ориз, но този, нашият, не да се хваля, няма нищо общо с този, който се продава при вас. Хората купуват по 3-4 килограма. Идват и пазаруват за месец. Аз много приятели имам от вашия край.

Освен ориз продавам и подправка от червен лют и благ пипер. Това си е мое производство, както и домашна гроздова ракия. По качества няма нищо общо с вашата, българската. Произвеждам и домашен оцет.

Пандемията срина нашата търговия, но сега се наблюдава оживление. Ние с граничните общини от България сме като братя. Говорим един език, а с тези от Петрич имаме много общи диалектни думи, докато в Сандански хората са по-интелигентни, говорят по-изчистено, градски език”, каза Димитър и допълни, че очаква политическите разногласия между двете държави да се прекратят и да си живеем спокойно и мирно, както досега.

„Купих всичко, което си бях записала. Купуваме зеленчуци, малко сирене, олио, брашно и бисквити. Идвам един път в месеца, откакто паднаха забраните. Дойдохме с кола, бензинът е скъп, но като тегля черта, излиза, че е по-евтино, отколкото в Сандански, и ще се върнем обратно след месец“, категорични са санданчаните Мария Стойкова и Стела Николова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако ви е запушен носът: Моментален метод за отпушване – става за 20 секунди и без капки или лекарства
Next: Станислава Цалова за пръв път показа четирите си деца и даде оригинална рецепта за Коледа-Тиквен сладкиш

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.