Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В събота задължително трябва да направите содена питка и да раздадете-Рецепти за содена питка
  • Новини

В събота задължително трябва да направите содена питка и да раздадете-Рецепти за содена питка

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
pisktoasotasta.png

На 17 декември Православната църква чества паметта на Свети пророк Даниил (Данаил). Този празник е известен също и като Данаиловден.

На този ден празнуват имената Анани, Данаил, Данаила, Даниел, Даниела, Дани и Данко.

Една от легендите разказва, че по време на вавилонския плен заради вярата си в Бога пророк Даниил бил хвърлен в дълбока яма сред гладни лъвове.

Но тогава се случило чудо – въпреки че в продължение на шест дни на лъвовете не била давана храна, зверовете не докоснали Божия пророк.

Не изпускай тези оферти:

Този ден особено много почитат всички жени, които ще раждат и имат малки деца.

Те месят питки и ги раздават на съседи, за да е плодовита годината и лесно да родят.

РЕЦЕПТА ЗА СОДЕНА ПИТКА

Необходимите продукти за содена питка:
1. 2 ½ чаени чаши брашно
2. 1 чаена лъжица сода за хляб
3. 1 чавна лъжица сол
4. 1 чаена лъжица мед
5. 1 ⅓ чаена чаша газирана вода
6. 50 грама семена

Необходимо време за приготвяне:

10 минути подготовка
40 минути печене

Начин на приготвяне:

Първата стъпка от рецептата за содена питка подготовката на сухите продукти. Пресявате брашното, заедно със содата и солта в купа, добавяте и семената. Може да ползвате микс от семена, например маково семе, ленено семе, сусам, или пък предпочитаните от вас семена.

Добавяте меда и газираната вода и разбърквате с дървена лъжица. След като размесите добре с дължицата, намокряте ръцете си с вода и оформяте тестото във формата на топка и я поставяте в тава, върху която сте поставили хартия за печене. Поръсвате с брашно. С остър нож правите дълбок разрез във формата на кръст върху топката тесто.

Печете содената питка в предварително загрята на 220 градуса фурна за около 10 минути, след което намаляте фурната на 180 градуса за около 30 минути, или докато содената питка придобие апетитна препечена коричка.

2 РЕЦЕПТА ЗА СОДЕНА ПИТКА

Необходими продукти:

  • брашно – 700 г
  • вода – 300 – 400 мл топла
  • сол – 1 ч.л.
  • бакпулвер – 1 бр.
  • сода бикарбонат – 1 ч.л.
  • ябълков оцет – 2 с.л.
  • олио – 3 с.л.

Начин на приготвяне:

Пресейте брашното три пъти, добавете солта и бакпулвера, разбъркайте да се смесят добре. В чаша смесете содата и оцета, след като шупнат ги добавете към брашното, заедно с олиото. При непрекъснато бъркане на струя добавете топлата вода и замесете меко тесто.

Тази стъпка е най-важната за сполучлива содена питка – месете тестото продължително след оформянето му, или докато, като му направите разрез, в него да има мехурчета въздух.

Оформете питка от тестото и я поставете в намазана с олио тавичка.

Оставете тестото да престои 15 минути така за да се отпусне, преди да я поставите в фурната за печене, надупчете питката с вилица на повечко места.

Поставете тавата в предварително нагрята на 180 градуса фурна и печете за около 30-35 минути до лек златист загар.

Намокрете тензух и изстискайте много добре, извадете изпечената питка и я увийте с него, покрийте със суха кърпа и оставете така за около 10 минути.

Сервирайте топла, много мека и вкусна содена питка, особено поръсена с шарена сол!

ЛЕСНА СОДЕНА ПИТКА БЕЗ МЕСЕНЕ

Необходими продукти:

  • яйца – 2 бр.
  • захар – 1 с.л.
  • оцет – 1 с.л.
  • олио – 1 с.л.
  • сол – 1 ч.л.
  • сода бикарбонат – 1 ч.л.
  • кисело мляко – 500 г
  • бакпулвер – 10 г
  • брашно – 500 г
  • сирене – 250 г

Начин на приготвяне:

Яйцата се поставят в купа и се разбъркват с телена бъркалка. Прибавят се захарта, олиото и киселото мляко.

Содата бикарбонат се смесва с оцета. След като спре да шупти се добавя към яйцата и млякото. Добавя се солта.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера. Изсипва се към горната смес и се бърка с лъжица.

Накрая се добавя натрошеното сирене.

Тава с размер 26 см се постила с хартия за печене и се намазва с олио.

Тестото се разполага в тавата и се заглажда.

Питката се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса 35-40 минути.

Веднага след като се извади от фурната, содената питка се намазва с краве масло.

Continue Reading

Previous: Майчиното сърце: Синът изпратил майка си в дом за възрастни хора. Последните й желания го разплакали
Next: Не минава Нова година без него! Специалното ми джоланче е известно в квартала: първо го кисна, а после хрупаме коричката

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.