Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В събота задължително трябва да направите содена питка и да раздадете-Рецепти за содена питка
  • Новини

В събота задължително трябва да направите содена питка и да раздадете-Рецепти за содена питка

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
pisktoasotasta.png

На 17 декември Православната църква чества паметта на Свети пророк Даниил (Данаил). Този празник е известен също и като Данаиловден.

На този ден празнуват имената Анани, Данаил, Данаила, Даниел, Даниела, Дани и Данко.

Една от легендите разказва, че по време на вавилонския плен заради вярата си в Бога пророк Даниил бил хвърлен в дълбока яма сред гладни лъвове.

Но тогава се случило чудо – въпреки че в продължение на шест дни на лъвовете не била давана храна, зверовете не докоснали Божия пророк.

Не изпускай тези оферти:

Този ден особено много почитат всички жени, които ще раждат и имат малки деца.

Те месят питки и ги раздават на съседи, за да е плодовита годината и лесно да родят.

РЕЦЕПТА ЗА СОДЕНА ПИТКА

Необходимите продукти за содена питка:
1. 2 ½ чаени чаши брашно
2. 1 чаена лъжица сода за хляб
3. 1 чавна лъжица сол
4. 1 чаена лъжица мед
5. 1 ⅓ чаена чаша газирана вода
6. 50 грама семена

Необходимо време за приготвяне:

10 минути подготовка
40 минути печене

Начин на приготвяне:

Първата стъпка от рецептата за содена питка подготовката на сухите продукти. Пресявате брашното, заедно със содата и солта в купа, добавяте и семената. Може да ползвате микс от семена, например маково семе, ленено семе, сусам, или пък предпочитаните от вас семена.

Добавяте меда и газираната вода и разбърквате с дървена лъжица. След като размесите добре с дължицата, намокряте ръцете си с вода и оформяте тестото във формата на топка и я поставяте в тава, върху която сте поставили хартия за печене. Поръсвате с брашно. С остър нож правите дълбок разрез във формата на кръст върху топката тесто.

Печете содената питка в предварително загрята на 220 градуса фурна за около 10 минути, след което намаляте фурната на 180 градуса за около 30 минути, или докато содената питка придобие апетитна препечена коричка.

2 РЕЦЕПТА ЗА СОДЕНА ПИТКА

Необходими продукти:

  • брашно – 700 г
  • вода – 300 – 400 мл топла
  • сол – 1 ч.л.
  • бакпулвер – 1 бр.
  • сода бикарбонат – 1 ч.л.
  • ябълков оцет – 2 с.л.
  • олио – 3 с.л.

Начин на приготвяне:

Пресейте брашното три пъти, добавете солта и бакпулвера, разбъркайте да се смесят добре. В чаша смесете содата и оцета, след като шупнат ги добавете към брашното, заедно с олиото. При непрекъснато бъркане на струя добавете топлата вода и замесете меко тесто.

Тази стъпка е най-важната за сполучлива содена питка – месете тестото продължително след оформянето му, или докато, като му направите разрез, в него да има мехурчета въздух.

Оформете питка от тестото и я поставете в намазана с олио тавичка.

Оставете тестото да престои 15 минути така за да се отпусне, преди да я поставите в фурната за печене, надупчете питката с вилица на повечко места.

Поставете тавата в предварително нагрята на 180 градуса фурна и печете за около 30-35 минути до лек златист загар.

Намокрете тензух и изстискайте много добре, извадете изпечената питка и я увийте с него, покрийте със суха кърпа и оставете така за около 10 минути.

Сервирайте топла, много мека и вкусна содена питка, особено поръсена с шарена сол!

ЛЕСНА СОДЕНА ПИТКА БЕЗ МЕСЕНЕ

Необходими продукти:

  • яйца – 2 бр.
  • захар – 1 с.л.
  • оцет – 1 с.л.
  • олио – 1 с.л.
  • сол – 1 ч.л.
  • сода бикарбонат – 1 ч.л.
  • кисело мляко – 500 г
  • бакпулвер – 10 г
  • брашно – 500 г
  • сирене – 250 г

Начин на приготвяне:

Яйцата се поставят в купа и се разбъркват с телена бъркалка. Прибавят се захарта, олиото и киселото мляко.

Содата бикарбонат се смесва с оцета. След като спре да шупти се добавя към яйцата и млякото. Добавя се солта.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера. Изсипва се към горната смес и се бърка с лъжица.

Накрая се добавя натрошеното сирене.

Тава с размер 26 см се постила с хартия за печене и се намазва с олио.

Тестото се разполага в тавата и се заглажда.

Питката се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса 35-40 минути.

Веднага след като се извади от фурната, содената питка се намазва с краве масло.

Continue Reading

Previous: Майчиното сърце: Синът изпратил майка си в дом за възрастни хора. Последните й желания го разплакали
Next: Не минава Нова година без него! Специалното ми джоланче е известно в квартала: първо го кисна, а после хрупаме коричката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.