Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момченце изпрати колет в чужбина, който след 15 години преобърна живота му
  • Новини

Момченце изпрати колет в чужбина, който след 15 години преобърна живота му

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
mdasdoasmdaskdiasd.png

Старите хора често казват, че нищо в живота не се случва без причина. И може би са прави, че случайности наистин не съществуват! Колкото и скептично да сме настроени към този факт, има истории, които доказват, че в живота винаги има място за малко магия. Като тази на това момче от Щатите.

Когато било на 7 години, то изпратило колет до Филипините, който след 15 години променил живота му. Тирел участвал в благотворителна акция на местната църква, в която деца от по-състоятелни семейства помагат на свои по-бедни връстници от други страни.

Той бил момче с добро сърце, затова грабнал най-голямата кутия, която намерил, и я напълнил с канцеларски материали и играчки.

Най-важното условие в благотворителната акция било подателят да сложи в пакета своя снимка, а на гърба й да напише името и фамилията си.

Не изпускай тези оферти:

След като старателно опаковал подаръка си, заедно с майка си го отнесъл до църквата. А след това забравил за него. Тирел дори не подозирал как този обикновен жест ще промени живота му.

Подаръкът му получило бедно филипинско семейство, което имало малко момиченце на име Джоана. Тя много се зарадвала на играчките и материалите, които получила от непознатия.

И тъй като била много благодарна за подаръците, запазила снимката на Тирел.

А когато пораснала, решила да го намери с помощта на социалните мрежи. Лесно го открила и веднага му писала. Той обаче не й отговорил, дори не обърнал внимание на съобщението, защото не я познавал.

Но Джоана не се предала. Тя добавила Тирел към приятелите си, а след това му обяснила откъде го познава и защо му пише.

Младежът не си спомнял за подаръка, който изпратил преди толкова много време. Попитал майка си наистина ли е участвал в такава благотворителна акция. След като получил утвърдителен отговор, започнал да си пише с Джоана.

От дългите разговори станало ясно, че двамата имат много общо. Пишели си с часове, а отношенията им ставали все по-искрени.

Година след като се открили, Тирел решил да отиде до Филипините, за да се срещне с Джоана. Събрал пари за билет и въпреки че бил ужасен, че ще лети сам, се качил на самолета. А когато застанал пред Джоана, веднага разбрал, че е влюбен в нея.

Тирел не се отделил от момичето 10 дни. Но те не му стигнали и тръгвайки си за родината, обещал да се върне пак. И спазил обещанието.

Върнал се във Филипините за цял месец и с конкретна цел – да предложи на Джоана да се омъжи за него.

Сватбите били две – едната в САЩ, другата във Филипините.

На тържеството младоженците организирали благотворителна акция. Всички гости носели кутии с вещи за бедните и своя снимка, на която били изписани имената им.

Тирел и Джоана са щастливо семейство. Имат си малко момченце.

И редовно участват в благотворителни акции. Все пак една такава промени живота им!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Дават извънредна помощ на българите с доход под 1000 лева
Next: Намерите ли пари на пътя – направете това, ако не искате късметът ви да изчезне

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.