Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат с разменените бебета. Едната майка изненада с решение
  • Новини

Обрат с разменените бебета. Едната майка изненада с решение

Иван Димитров Пешев декември 23, 2022
basbaskfasodas.jpg

Абсурдът с разменените в „Шейново“ бебета става още по-голям след изявление на една от двете майки.

Случаят шокира цяла България, след като ДНК тестове доказаха, че двете деца са разменени в болницата. Историята предизвика масови проверки на Министерството на здравеопазването във всички АГ болници.

Въпреки ДНК резултата Севда Михайлова няма да се откаже от бебето си, за което се е грижила три месеца. Пред екип на bTV Новините тя каза, че все още е в шок и не е в състояние да говори.

„Детето ми е добре, ще се боря докрай – по съдебен път“, каза майката.

Не изпускай тези оферти:

Севда допълни, че няма контакт с другата жена и каза, че я е виждала в болницата.

Двете новородени са разменени при изписването, казват от прокуратурата. Образувано е досъдебно производство за умишлена размяна.

Директорът на болница „Шейново“ д-р Румен Велев лично обясни на служебния министър какво показва вътрешната проверка.

„Според мен става дума за човешка грешка и небрежност на персонала. Не става въпрос за размяна, а за несъвпадение. Гривната на родилката не е съвпадала с гривната на детето“, на мнение е Асен Меджидиев.

Министерство на здравеопазването започва проверки.

„Освен проверката по случая Изпълнителна агенция ще бъде натоварена с проверка във всички лечебни заведения, в които се извършва акушеро-гинекологична дейност“, обясни Момчил Мавров, началник на кабинета на министъра на здравеопазването.

И двете бебета са добре и засега остават при майките, които са се грижили за тях досега.

Майката, която се е усъмнила първа, засега запазва мълчание.

Севда Михайлова пък разказа за Нова тв: „Докторът дойде неочаквано у нас. Тя ми каза „Не се притеснявайте. Искам да сте спокойна. Ще ви кажа какво се случва, но искам да ви покажа снимки на другото бебенце”.

Лекарят ѝ казал, че другото детенце е здраво и хубаво бебе. „Докторката каза, че разбрали от гривничките, че децата може да са разменени. Много се разстроих. Започнах да плача. Ден и нощ, откакто разбрах това нещо, не мога да спя, да се храня, нищо не ме вълнува. Само за това мисля”, споделя жената.

Тя и семейството ѝ са отишли в СДВР, за да разберат резултатите от ДНК теста, който са си направили.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена даде на врачка 15 000 лева да излекува мъжа й и той умря
Next: Гордостта на Ники Дойнов: Хубавата Петя запуши устите на завистниците

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.