Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат с разменените бебета. Едната майка изненада с решение
  • Новини

Обрат с разменените бебета. Едната майка изненада с решение

Иван Димитров Пешев декември 23, 2022
basbaskfasodas.jpg

Абсурдът с разменените в „Шейново“ бебета става още по-голям след изявление на една от двете майки.

Случаят шокира цяла България, след като ДНК тестове доказаха, че двете деца са разменени в болницата. Историята предизвика масови проверки на Министерството на здравеопазването във всички АГ болници.

Въпреки ДНК резултата Севда Михайлова няма да се откаже от бебето си, за което се е грижила три месеца. Пред екип на bTV Новините тя каза, че все още е в шок и не е в състояние да говори.

„Детето ми е добре, ще се боря докрай – по съдебен път“, каза майката.

Не изпускай тези оферти:

Севда допълни, че няма контакт с другата жена и каза, че я е виждала в болницата.

Двете новородени са разменени при изписването, казват от прокуратурата. Образувано е досъдебно производство за умишлена размяна.

Директорът на болница „Шейново“ д-р Румен Велев лично обясни на служебния министър какво показва вътрешната проверка.

„Според мен става дума за човешка грешка и небрежност на персонала. Не става въпрос за размяна, а за несъвпадение. Гривната на родилката не е съвпадала с гривната на детето“, на мнение е Асен Меджидиев.

Министерство на здравеопазването започва проверки.

„Освен проверката по случая Изпълнителна агенция ще бъде натоварена с проверка във всички лечебни заведения, в които се извършва акушеро-гинекологична дейност“, обясни Момчил Мавров, началник на кабинета на министъра на здравеопазването.

И двете бебета са добре и засега остават при майките, които са се грижили за тях досега.

Майката, която се е усъмнила първа, засега запазва мълчание.

Севда Михайлова пък разказа за Нова тв: „Докторът дойде неочаквано у нас. Тя ми каза „Не се притеснявайте. Искам да сте спокойна. Ще ви кажа какво се случва, но искам да ви покажа снимки на другото бебенце”.

Лекарят ѝ казал, че другото детенце е здраво и хубаво бебе. „Докторката каза, че разбрали от гривничките, че децата може да са разменени. Много се разстроих. Започнах да плача. Ден и нощ, откакто разбрах това нещо, не мога да спя, да се храня, нищо не ме вълнува. Само за това мисля”, споделя жената.

Тя и семейството ѝ са отишли в СДВР, за да разберат резултатите от ДНК теста, който са си направили.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена даде на врачка 15 000 лева да излекува мъжа й и той умря
Next: Гордостта на Ники Дойнов: Хубавата Петя запуши устите на завистниците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.