Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада майка намери в Добрич чанта с 13 600 лева и ги върна
  • Новини

Млада майка намери в Добрич чанта с 13 600 лева и ги върна

Иван Димитров Пешев декември 26, 2022
masdlasksdaosdkas.png

Млада жена намери в центъра на Добрич чанта с 13 600 лева в нея и направи необходимото, за да издири собственика на парите, за да му ги върне, съобщи сайтът „Про Нюз Добрич“.

 

От намерена бележка в чантата Мирослава Атанасова предположила, че собственикът е получил рента. Намерила я около 14 часа вчера на площад „Свобода“ и съобщила в социалната мрежа, че ще върне чантата срещу лична карта и посочване на точната сума.

 

Не изпускай тези оферти:

След като разпространила информацията, че издирва собственика, той се свързал с нея. Оказало се, че е възрастен човек от квартал „Добротица“.

Парите наистина били от рента. Мъжът товарил покупки на задната седалка на колата си и мислел, че чантата му е там. Бил много разстроен, че е загубил такава солидна сума.

 

 

Още подобни случаи:

 

Добрите хора са трудни за откриване, но все пак съществуват. Доказва го 37-годишният Владимир Симеонов от София.

Мъжът намира 70 хил. евро, или 140 000 лв., и следвайки дълга на сърцето си, прави всичко по силите си да издири собствениците им. Оказва се, че те принадлежат на възрастно семейство, което е събирало цял живот, за да може да купи жилище на внуците си.

„Спрях на паркинг на строителен обект в кв. Бояна и слизайки от колата, забелязах на земята несесер. Първата ми мисъл беше, че някой от работниците си е загубил личните вещи. В момента, в който го отворих, за да проверя на кого да го върна, видях парите“, разказва пред „България Днес“ необикновената история Владимир.

Първото, което изниква в главата на Симеонов, е, че хората, на които принадлежат, могат да бъдат спокойни, защото ще си ги върнат обратно. Мъжът си съставя мащабен план какво да прави с огромната сума. След като пуска информация в интернет, за да достигне до повече хора, прибира парите в сейф и се връща на паркинга да търси информация.

„Никой нищо не знаеше. Качих се в колата да си ходя. Спомням си, че заваля. Забелязах един автомобил на аварийки и двама човека извън него. Спрях да попитам дали мога да помогна, а възрастната жена ми отговори: „Не, ние си загубихме живота“, допълва Симеонов.

В този момент в главата му се пораждат съмнения, че може би това са хората, които търси. Появява се и възрастен мъж, който му разказва как идват от Стара Загора, за да купят жилище на внуците си, но са загубили парите.

„Възможно е да не сте ги загубили, възможно е да съм ги намерил“, казва им Владимир. Тогава дядото му описва подробно несесера, на който са гравирани имената на четиримата му внуци, показва и тефтер, в който е описано как е събрана сумата. Напълно сигурен, че това са собствениците, Симеонов им връща парите. От благодарност пенсионерите му дават част от тях, но той категорично отказва да ги вземе.

„Нито съм ги изработил, нито съм ги заслужил“, казва той.

Владимир е прекрасен пример за 7-годишната си дъщеря и се опитва да възпита в нея същите добродетели. Малкото момиченце често ходи с него да помага на сираци. Щом разбира за историята, го посреща с думите: „Тате, ама ти днес си направил добро, а аз не съм участвала в него“, а той й обещава следващия път да направят добро заедно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Семейството на Антон и Венци, които ходят пеш 11 км на училище, получи хладилник и печка
Next: Двойка скрила парите си в двора, увити във вестници. След години ги изровили и ахнали

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.