Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Влюбен до уши: Добри разкри истината за връзката си с Глория
  • Новини

Влюбен до уши: Добри разкри истината за връзката си с Глория

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
dsaoasboasjbasb.png

Здраво хлътнал изглежда Добромир Добрев – новият приятел на Глория, който е с 10-години по-малък от нея.

 

След като певицата изтри общите им снимки, мускулестият младеж поне нещата в свои ръце и сложи край на интригите дали двамата са заедно.

 

Не изпускай тези оферти:

Той смело публикува снимка, на която държи в ръце избраницата си, и дори хареса коментар, гласящ: „Имаш най-страхотната жена“, така че всичко е ясно.

Глория изглежда повече от щастлива в новата си връзка.

 

Досега фолк дивата не е афиширала с връзките си, освен с бизнесмена Йордан Джермански, и винаги е пазила личния си живот далеч от обществеността. Това се промени с раждането на малката й внучка и снимки на трите дами често са на показ.

 

Навръх Бъдни вечер се разбра, че отношенията между Глория и новото й гадже Добромир стават много сериозни. И ако до тогава някои мислеха, че всичко се свежда единствено до плътските удоволствия, то сега стана ясно, че певицата е много влюбена в якия и снажен мъж.

Глория го покани на трапезата в дома си по случай Бъдни вечер, когато се събират всички семейства да посрещнат раждането на Христос.

В къщата на певицата бе сложена маса, отрупана с всевъзможни постни ястия, а майка й баба Стефка, която е най-възрастната около празничната трапеза прекади с тамян и каза традиционната молитва. Всички присъстващи бяха застанали прави и притихнали. Само от на време се чуваше гласа на дъщеричката на Симона, която нямаше търпение да я пуснат да играе.

Добри се бе настанил на единия край на масата и от малкото, което успяхме са видим се разбра, че наистина е много висок и атлетичен мъж, облечен целия в бяло и впечатлява със снажна фигура.

Феновете на Глория обаче забелязаха, че любовникът на Гло е сам, няма никой от семейството му. Свекървата липсва и те коментират, че Добри като нищо може да докара някой инфаркт на майка си. Която не одобрява последното му гадже.Не й се нрави снахата да й е наборка, но какво да прави …

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Маги и Джуди Халваджиян: Пробивът на Господарите дойде след като разкрихме гаф на Стани богат
Next: Поп фолк певицата Крисия е първата участничка в Ергенът 2

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.