Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сватба беше отменена от майката на младоженеца, след като бъдещата свекърва разбра какви ги е надробил
  • Новини

Сватба беше отменена от майката на младоженеца, след като бъдещата свекърва разбра какви ги е надробил

Иван Димитров Пешев януари 21, 2023
aananasgasd.png

Майка на младоженец отмени сватбата, след като разбра какво е правил синът й последната седмица преди тържеството. Любопитната история се разпространява като вирус в социалната мрежа.

Булката била много щастлива и се подготвяла трескаво за големия ден, бъдещият й съпруг нямал нищо против да се ожени, но майка му решила да се намеси и в последния момент успяла да го убеди да не го прави.

След като завършил висшето си образование, главният герой на тази история Джон се върнал в родния си град. Младият мъж решил да не бърза с търсенето на работа, а да си почине през лятото и да се позабавлява в компанията на старите си приятели.

Един ден случайно срещнал Анна.

Не изпускай тези оферти:

Двамата били съученици и той много я харесвал още от училище.

Топлите нощи, купоните на лунна светлина, романтиката и красотата на момичето накарали Джон да се влюби в нея. Няколко дни по-късно той вече бил при родителите на Анна, за да поиска ръката й.

Джон бил уверен в избора си и искал да се ожени възможно най-бързо. Нещата обаче не можело да се случат толкова бързо и се наложило да изчака няколко месеца.

Анна изобщо не се притеснявала, че сватбата ще се забави. Така щяла да има време да се подготви за най-важния ден в живота си. Тя започнала да търси рокля, да прави списък с гостите, а Джон, като истински мъж, заминал да си търси работа.

Младият мъж имал късмет и почти веднага го наели. Дори успял да спести и малко пари.

До сватбата оставала една седмица и Джон вече се готвел да се прибере в родния си град. Една вечер, на път към квартирата си, той влязъл в близкия ресторант, за да вечеря. Взел менюто и започнал да чака сервитьорката.

Изведнъж усетил, че някой се приближава до него. Когато вдигнал очи, сякаш ток преминал през цялото му тяло. Пред него стояло мило момиче, в чиито очи видял сродната си душа. Това било любов от пръв поглед и Джон разбрал, че тя ще е за цял живот.

Сара (така се казвала сервитьорката) също на мига разбрала, че младият мъж не й е безразличен.

Няколко дни двамата били неразделни. Разхождали се, говорели си и се смеели. Джон се страхувал да не изгуби Сара – с нея му било толкова хубаво и спокойно, и не събрал смелост да й каже, че след няколко дни ще се жени.

Когато се прибрал отново у дома, годеницата му го чакала на автогарата. Виждайки го да слиза от автобуса, тя се хвърлила в обятията му. А Джон нямал сили да я погледне в очите. Чак тогава той осъзнал, че това не е любов, а само детско увлечение, привързаност, но не и истински чувства.

Младият мъж нямал сили да признае на Анна какво изпитва. Затова решил да разкаже всичко на майка си.

Той споделил как преди дни е срещнал друго момиче и се е влюбил в него, колко добре са си прекарали двамата и как не може да разбие сърцето на Анна. И очевидно ще трябва да се ожени, а кой знае – после може и да се влюби в нея.

Майка му го изслушала, без да каже и дума. След това отишла в стаята си, а когато отново се върнала при него, държала в ръката сака му. Единственото, което му казала, е да се върне при Сара, при истинската си любов, а нещата тук да остави на нея.

Джон си взел билет за първия автобус и заминал при новата си любима. Днес той има щастливо семейство, любяща съпруга и две прекрасни деца.

Анна също не тъгувала дълго и намерила своя любим, с когото, между другото, също се познавали от училище.

А как би ли се развила тази история, ако Джон не беше разкрил пред майка си какво е правил седмица преди сватбата

Continue Reading

Previous: Глезената дъщеря на богаташ унизи момчето, с което излиза, защото е бедно, но по-късно горко съжаляваше
Next: Свекърва тества трите си снахи-Умишлено излива вода в леглото, да види как ще реагират-Ето какво се случило!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.