Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо: Слави Трифонов се появи свеж като краставичка и ходи нормално! (ето как оздравя)
  • Новини

Чудо: Слави Трифонов се появи свеж като краставичка и ходи нормално! (ето как оздравя)

Иван Димитров Пешев януари 31, 2023
svasldaisdkasod.png

Години наред любимият на мнозина шоумен Слави Трифонов беше като половин човек. Той изглеждаше блед, измъчен, дори съсухрен, а всяко движение му причиняваше болка. На феновете му им беше тежко и дори непосилно да го гледат така и да си спомнят какъв беше навремето. А и Дългия далеч не е престарял.

Е, ето, че в тунела грейна светлинка, а Слави сякаш се прероди. Той се появи в почти перфектен вид, пълна свежарка и даже ходеше нормално, както си личеше. Това стана по време на последната му пресконференция преди дни, където Трифонов се появи пред очевидците в залата като нов.

Оказа се, че е успял да се справи с голяма част от болежките си, за което го поздравяваме и му се радваме. Близки до него хора обясниха, че се е подложил на иновативна терапия за пълно обновяване на клетките в организма и именно в това е разковничето за сегашния му вид.

Знаем, че близо година той не можеше да се възстанови от прекарания К19 и усложнения от него, а това се смеси и със старите му проблеми с очите и с краката, които едва го държаха.

Не изпускай тези оферти:

„Беше отслабнал много и гледката ни плашеше. Сега обаче е заформил бузки, загладил се е, така да се каже, и радва окото“, коментират очевидци.

Още от Слави:

От „Има такъв народ“ реагираха с възмущение на коментара на Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“ по адрес на българина от Охрид Християн Пендиков.

Самият Трифонов признава, че е бил жегнат от изказването на бившия вицепремиер и заявява, че „Македония е голяма болка“ за него и за много голяма част от българите. Той преотстъпва профила си на своя приятел и бивш депутат от ИТН Ивайло Вълчев да коментира думите на депутата от ПП.

„Честно казано, мен също ме жегна, но по въпроса давам думата на господин Ивайло Вълчев“, написа Трифонов.

А Вълчев е категоричен, че не паспортът прави един човек българин, а самосъзнанието.

„Твърдението на господин Лорер, че Християн Пендиков не е българин, защото няма български паспорт, а само българско самосъзнание, е меко казано цинично. Паспортът може да те направи „българин“ пред чиновниците. Самосъзнанието те прави българин пред България“, написа Вълчев.

„Очевидно господин Лорер няма и най-малка представа какво е да се самоопределиш като българин в Република Северна Македония. Очевидно куп спортисти с български паспорти, хора, които не говорят и дума български и нямат никаква емоция към България, са по-достойни да бъдат защитавани от държавата, отколкото един младеж, дръзнал да се нарече българин в страна, където това не носи нищо, освен риск за живота и сигурността“, гневи се още сценаристът на Слави Трифонов.

И се обръща директно към депутата от ПП.

„Господин Лорер, много от историческите личности, чиито портрети висят по стените в училищата, че и в кабинетите на държавните мъже, никога не са притежавали български паспорт. Но са били българи, наричали са се българи и са живели и умрели за това, да има България.

Без паспорт.

По съвест и убеждение“, написа бившият депутат от ИТН.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млада жена се сгоди за любовта на живота си, а 4 дни по-късно стана най-страшното
Next: Нов удар по прокурорския син от Перник, случи му се най-лошото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.