Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла в Родопите
  • Новини

Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла в Родопите

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2023
huasdaslhaskdas.png

Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла. Входът към лабиринта се пази в строга тайна и по думите на хората ще бъде разкрит, когато „дочакаме по-добри времена“.

Селото е уникален археологически комплекс и е известно със своите мистерии.

От хълма Свети Илия се открива широк хоризонт към Гърция и Турция. Предимство, забелязано още от древните траки 12 века преди Христа, които правят тук свое светилище. Мястото е уникално и с доказаните аномалии в магнитното поле.

Според малцината пазители на тайната България все още не е готова за богатствата на това място. Те обещават да разкрият лабиринта от тунели и водопади едва когато премине ерата на псевдоархеологията.

Не изпускай тези оферти:

Подземните лабиринти се свързват с времето, когато поминък на хората тук са било въглищарството и добивът на злато, извършван по технология, непозната и до днес.

Друга загадка витае около водопад на 400 метра под върха Свети Илия. Твърди се, че от неговите основи тръгва тунел, който води до подземния град под селото.

Да забравиш село Хухла е невъзможно. Пътят до там ти се струва безкраен, завоите в планината също. Но стигнеш ли веднъж, изкачиш ли връх Свети Илия, можеш да обгърнеш с поглед планината и гръцките ниви отсреща. Трийсетина старци са останали сред стоте къщи, разхвърляни по границата, на 7 км от Ивайловград.

В това гранично село се провеждат културните празници Мистериите на Хухла – арт среща на творци от целия Балкански полуостров, организирана ежегодно от писателя и издател Иван Бунков. Има си и зимно издание, което се провежда около Трифон Зарезан .

Зимните мистерии на Хухла търсят отговорите на редица екзистенциални въпроси като коя чушка е по-люта, кое вино е по-пивко – българско, гръцко или турско? Празникът включва народни традиции, изкуства, демонстрация на кулинарни умения, песни, танци – край огъня на открито и в селската кръчма.

Провеждането на Мистериите в село Хухла не е случайно. След системно проучване на терена около Хухла на бял свят се появяват много чудати неща.

Връх Свети Илия, около който се крепи селото, е светилище от 12-и век преди Христа. Светилище, свързано с него, е и водопадчето на Хармищанското дере, до самата река Арда. Непосредствено до водопада се намират така наречените Камъни на цар Дарий, които според геолози са остатък от много стари златни рудници.

Съвсем наблизо до тези рудници се намира и калето на Хухла, за което историците пишат, че е средновековният замък Родостица, в който е отсядал цар Калоян при битките си с латините край Одрин. Археологическите разкопки на хухленското кале продължават и днес.

Според гръцкия траколог професор Трендафилос думата Хохла (старото име на Хухла) означавала клокочещ извор на старогръцки. Всички хухленци знаят, че на върха е имало клокочещ извор, около който е било изградено и древно тракийското светилище.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Панелен блок в София подлуди социалните мрежи. Такъв вход никога не сте виждали
Next: Загубата е голяма! Млада жена загина при челен сблъсък на Подбалкансия път

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.