Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Попитах снаха ми какво да купя на внучката си за рождения й ден и отговорът й ме изкара извън релси
  • Новини

Попитах снаха ми какво да купя на внучката си за рождения й ден и отговорът й ме изкара извън релси

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
sashasnhaskdasdfas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Наскоро една баба описа в социалните мрежи ситуация, която я е извадила от равновесие и за която е виновна нейната снаха.

„Този ​​март внукът ми става на пет години. Не знаех какво да купя на детето, та дяволът не ми даваше мира, та попитах снаха ми какво да подаря на детето?

„Дай му парите“, каза категорично снаха ми.

Малко настръхнах от думите й, защото смятам, че парите не са добър подарък за дете. Всички бяхме деца и си спомням, че отваряхме подаръци с такава радост, надявайки се да намерим там играчки. Но снахата продължи да ми казва, че детето има нужда от пари и че той просто ще избере подарък от тези пари.

„Значи ще ти дам пари и за рождения ти ден“, казах полу на шега, полу иронично. Снахата изсумтя яростно и завъртя очи при думите ми.

Аз съм щедър човек. Живея сама, откакто се разведох с първия си съпруг, бащата на сина ми. Имам солидни доходи и харча всичко за себе си. Пътувам редовно и обичам да се грижа за себе си.

И какво, не заслужавах ли да живея пълноценно и да харча парите си за себе си?

Син и снаха живеят скромно. Снахата чака внука си да тръгне на училище, за да се върне на работа.

Досега тя не работеше, защото смяташе, че трябва да се грижи за него и не можеше да го пусне на детска градина.

Все още не мисли сериозно за работа, защото смята, че детето може да се разболее в първите дни на училище, докато придобие имунитет. Затова той често казва, че все още няма нужда да започва работа, ако ще трябва да излиза през цялото време в отпуск по болест.

Но внукът ми е в отлично здраве! Но дори и да не е в толкова добро здраве, няма ли тя да е единствената майка, която излиза в отпуск по болест?!

Излишно е да казвам, че снаха ми не работеше дори когато синът ми остана без работа и докато той си търсеше друга, тя си седеше вкъщи. Разбира се, тогава им помогнах, защото нямаше кой друг.

Но не искам да се меся в брака им. Просто искам да подаря на внука си нещо, което ще го направи щастлив. Може би някой робот, за който говори толкова много?

От една страна пак разбирам снахата, защото са задлъжнели и всеки динар е важен за тях. Но от друга страна, внукът ми навършва пет години и аз наистина искам да го направя щастлив“, споделя Стийл.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако искате да станете богати за кратко време Купете 100 декара земя и засадете Царско дърво
Next: На тази снимка са 137-годишна майка и нейният 95-годишен син

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.