Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Попитах снаха ми какво да купя на внучката си за рождения й ден и отговорът й ме изкара извън релси
  • Новини

Попитах снаха ми какво да купя на внучката си за рождения й ден и отговорът й ме изкара извън релси

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
sashasnhaskdasdfas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Наскоро една баба описа в социалните мрежи ситуация, която я е извадила от равновесие и за която е виновна нейната снаха.

„Този ​​март внукът ми става на пет години. Не знаех какво да купя на детето, та дяволът не ми даваше мира, та попитах снаха ми какво да подаря на детето?

„Дай му парите“, каза категорично снаха ми.

Малко настръхнах от думите й, защото смятам, че парите не са добър подарък за дете. Всички бяхме деца и си спомням, че отваряхме подаръци с такава радост, надявайки се да намерим там играчки. Но снахата продължи да ми казва, че детето има нужда от пари и че той просто ще избере подарък от тези пари.

„Значи ще ти дам пари и за рождения ти ден“, казах полу на шега, полу иронично. Снахата изсумтя яростно и завъртя очи при думите ми.

Аз съм щедър човек. Живея сама, откакто се разведох с първия си съпруг, бащата на сина ми. Имам солидни доходи и харча всичко за себе си. Пътувам редовно и обичам да се грижа за себе си.

И какво, не заслужавах ли да живея пълноценно и да харча парите си за себе си?

Син и снаха живеят скромно. Снахата чака внука си да тръгне на училище, за да се върне на работа.

Досега тя не работеше, защото смяташе, че трябва да се грижи за него и не можеше да го пусне на детска градина.

Все още не мисли сериозно за работа, защото смята, че детето може да се разболее в първите дни на училище, докато придобие имунитет. Затова той често казва, че все още няма нужда да започва работа, ако ще трябва да излиза през цялото време в отпуск по болест.

Но внукът ми е в отлично здраве! Но дори и да не е в толкова добро здраве, няма ли тя да е единствената майка, която излиза в отпуск по болест?!

Излишно е да казвам, че снаха ми не работеше дори когато синът ми остана без работа и докато той си търсеше друга, тя си седеше вкъщи. Разбира се, тогава им помогнах, защото нямаше кой друг.

Но не искам да се меся в брака им. Просто искам да подаря на внука си нещо, което ще го направи щастлив. Може би някой робот, за който говори толкова много?

От една страна пак разбирам снахата, защото са задлъжнели и всеки динар е важен за тях. Но от друга страна, внукът ми навършва пет години и аз наистина искам да го направя щастлив“, споделя Стийл.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако искате да станете богати за кратко време Купете 100 декара земя и засадете Царско дърво
Next: На тази снимка са 137-годишна майка и нейният 95-годишен син

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.