Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ел Би Булгарикум: Надценка от 80% на търговските вериги е основната причина за поскъпването на млечните продукти
  • Новини

Ел Би Булгарикум: Надценка от 80% на търговските вериги е основната причина за поскъпването на млечните продукти

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
buolllgaskraskasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Цената на млякото, сиренето и кашкавала в магазина би била поносима, ако не са
изискванията на търговските вериги при доставките, твърди Николай Маринов – изпълнителен
директор на „Ел Би Булгарикум“ в изказване, публикувано в официалната страница
на дружеството.

 

„Млякото, сиренето, кашкавалът и другите млечни продукти са традиционна храна
за българина от дълги години. Затова и политиката на „Ел Би Булгарикум“ като единствена
държавна фирма в млекопреработването винаги е била да подхожда с отговорност към
клиентите и да осигурява ежедневно качествена храна на трапезата им.

От месеци
цените на млечните продукти наистина растат, и то главоломно и това до много голяма
степен е причина да откаже българите да купуват и консумират млечни продукти.

 

Мисля, че е крайно време да посочим основната причина за поскъпването – много
високите надценки на търговските вериги.“

„Според данните на колегите от търговския отдел на „Ел Би Булгарикум“ цената
на млякото, сиренето и кашкавала в магазина би била поносима, ако не са изискванията
на търговските вериги. След безбожните им условия за вход от 20%-30%, те си слагат
още около 50% и така реалната надценка става 80%.“

 

„Малките магазини не слагат големи надценки. Млекопроизводителите също изпитваме
трудности, изкупната цена на млякото се вдигна, цените на торовете и горивата
се увеличиха, но не си позволяваме рязък скок на продукцията.“

 

„Държавата трябва да си влезе в ролята и да задейства всички механизми. И самите
търговци трябва да следват стриктно принципите на реалната пазарна икономика и
да не прилагат недопустими практики“, завършва той своето.

 

Премиерът Гълъб Донев инициира днес среща в Министерския съвет, на която ще бъде представен анализ за образуването на цените на хранителните стоки и ще се обсъждат възможни решения за намаляване на инфлацията.

В срещата ще участват вицепремиерите Христо Алексиев и Атанас Пеканов, министърът на финансите Росица Велкова, министърът на земеделието Явор Гечев, както и ръководствата на Комисията за защита на потребителите, Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, Агенция „Митници“, Националната агенция по приходите и Българската агенция по безопасност на храните.

Още вчера премиерът намекна, че държавата ще вземе мерки, ако установи спекула в ценообразуването.

Усилията на второто служебно правителство ще бъдат насочени към постигане на реални резултати в овладяването на цените на хранителните стоки, заяви министър-председателят Гълъб Донев по време на форума на сп. „The Economist“ – „Светът през 2023“. Премиерът Донев отбеляза, че по негова инициатива утре в Министерския съвет ще се проведе работна среща с участието на министри и шефове на агенции. Целта е да бъде представен анализ на образуването на цените, като спрямо резултатите от този анализ ще се търсят възможните решения за спирачка на покачването им.

Премиерът Донев беше категоричен, че независимо от вътрешната политическа неопределеност и турбулентната външна среда, правителството ще продължава усилията си за постигане на стабилност и предвидимост, за стимулиране на икономическата активност на българския бизнес и чуждестранните инвеститори.

 

По думите на премиера това означава не само поддържане на текущите процеси, но и своевременно създаване и използване на нови, перспективни възможности. Донев припомни, че именно по този начин бяха реализирани важни инициативи в сферата на енергетиката, които дават нов хоризонт на енергийната сигурност и създават потенциал за икономически ръст, заетост и гъвкава социална политика.

Министър-председателят Гълъб Донев заяви още, че макар и с потенциално кратък формален мандат, служебният кабинет не може да си позволи да неглижира стратегически значими начинания. Премиерът даде за пример развитието на човешкия потенциал на българската нация и подобряването на демографската ситуация в страната, както и нуждата от стриктен контрол върху разходването на публичните средства във всички сфери.

 

Министър-председателят припомни също съвкупността от кризи, с които трябваше да се справя служебният кабинет – цените на енергоносителите, инфлацията, липсата на предвидимост и сигурност за доставките и цената на природния газ, безпрецедентният мигрантски натиск. „Днес по всяка една от тези невралгични теми се отчита успокоение, обстановката в страната беше стабилизирана“, изтъкна Донев.

В заключение министър-председателят Гълъб Донев оприличи света на малко дете, което се учи да върви в една различна демографска реалност, в която баланс може да се постигне чрез създаването на мрежа от политики за младите, семействата, децата и възрастните. „Лицето, което ще има нашият свят утре, зависи от решенията ни днес. Ако в тези решения ни води убеждението, че всеки човек е ценен, светът ни ще бъде по- човечен“, заяви министър-председателят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учени откриха смъртоносна аномалия при земетресенията в Турция – ето защо има толкова жертви
Next: Майката на убития Нав с разтърсващи думи за убийството на сина си! Още

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.