Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички я обичахме, беше невероятна спортистка. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе
  • Новини

Всички я обичахме, беше невероятна спортистка. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
sprotaisoasdkasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Италианската състезателка в алпийските ски Елена Фанкини загуби битката с рака. Световната вицешампионка почина едва на 37-годишна възраст.

Говорител на италианската асоциация Fisi потвърди трагичната новина, съобщена по-рано от медиите на Ботуша: „Елена Фанкини почина в къщата си в Солато (близо до Бреша) след тежко боледуване“.

Сребърната медалистка от световното първенство през 2005 г. в спускането обяви публично преди Олимпиадата през 2018 г., че не може да участва в Зимните игри поради тумор. След първоначално успешно лечение Фанкини се опита да се завърне, но не успя да стигне до световното първенство и официално се оттегли през 2020 г.

Болестта се появи отново миналия август, както съобщиха италианските медии. Сънародничката София Годжа наскоро посвети на Елена победата си в спускането от Кортина д`Aмпецо.

Освен второто място на Световното през 2005 г., Фанкини има две победи в Световната купа. Участничка е в три зимни Олимпиади и шест световни първенства.

Американската суперзвезда Микаела Шифрин написа в социалните мрежи: „Моите съболезнования на цялото семейство Фанкини, които повлияха толкова много на нашия спорт и света със своята страст и доброта.“

Още една скръбна вест от днес:

Легендарният хърватски треньор Мирослав „Чиро“ Блажевич почина тази сутрин в Загреб, обявиха местните медии. 88-годишният Блажевич вoди дълга и тежка битка с рака.

През 1998 година Блажевич сътвори истинско чудо, извеждайки националния тим на Хърватия до бронзовите медали на Световното първенство.

Блажевич започва кариерата си в родния Травник, като води още тимовете на Веве, Сион, Лозана, Швейцария, Риека, Грасхопър, Прищина, Нант, ПАОК, Иран, Осиек и др.

Освен на Хърватия, Блажевич бе селекционер и на Босна и Херцеговина. За последно той бе наставник на хърватския Задар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката на убития Нав с разтърсващи думи за убийството на сина си! Още
Next: Йълдъз от Опасно изкушение пусна незабавен зов за помощ

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.