Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Здрав екшън! Цяла България аплодира тази баба от плевенско: Крадци нахлули в дома й, тя ги наби
  • Новини

Здрав екшън! Цяла България аплодира тази баба от плевенско: Крадци нахлули в дома й, тя ги наби

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
cqclasbasogaskgas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Разследват опит за грабеж в плевенското село Одърне, съобщиха от полицията. По информация на потърпевшите на 8 февруари в 01:35 часа маскирани са разбили входна врата, за да проникнат в къщата.

Те са поискали пари. Тогава 70-годишната собственичка е ударила с дървена пръчка единия от нападателите, след което те са избягали.

Работата по случая продължава и е уведомен прокурор.


Още новини за престъпления:

Крадец отмъкна телефона на 12-годишно дете в голям магазин в „Тракия“. За случката от преди няколко часа сподели неговата майка в социалните мрежи. Тя е потресена от случилото се и се заканва да направи всичко по силите си, за да го открие.

„Тази вечер в „Декатлон“ откраднаха телефона на 12-годишния ми син . Марката е Xiaomi POCO X3 PRO, черен на цвят. Онзи, който го е взел и чете това, нека знае ,че телефонът е блокиран и на практика става само за паметник. Не може да бъде продаден, не е скъп, а аз ще направя всичко по силите си, за да го намеря“, пише вбесената майка.

Тя отправя предложение към крадеца – да включи телефона и да го остави незабелязано на някоя каса, отново в магазина, като според нея „така ще си спести много главоболия“.

Тя не изключва опцията мобилното устройство на сина й да бъде изхвърлено от крадеца, пише „Марица“.

Постът й събра много коментари, като всички осъждат кражбата.


Още новини за престъпления:

За срок до 24 часа в РУ-Търговище е задържана жена – водач на лек автомобил, шофирала след употреба на алкохол, която е предизвикала пътен инцидент, съобщават от пресцентъра на МВР в града.

На 7.02.2023 г. около 13,19 часа е настъпил пътен инцидент на път I-4 /София-Варна/, км 238+450 в община Търговище / в близост до село Алваново в посока Варна-София/. 22-годишна жена от Шумен – правоспособен водач, управлявайки собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с шуменска регистрация в посока Варна-гр. София, при движение с несъобразена с пътните и метеорологични условия скорост, е навлязла в лентата за насрещно движение.

Там управляваният от нея автомобил се е блъснал последователно в две МПС – във влекач „МАН“ с шуменска регистрация с прикачено към него полуремарке, управляван от правоспособен 64-годишен водач от Шумен, и в лек автомобил „Хюндай Туксон“ с шуменска регистрация, управляван от 70-годишен правоспособен водач от Шумен. В резултат на пътно-транспортното произшествие са настъпили значителни материални щети и по трите МПС, участници в него. Няма пострадали хора.

При извършена проверка на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е установено, че 22-годишната жена е управлявала моторното превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в издишания от нея въздух 2,21 промила, установено по надлежния ред – с техническо средство алкотест „Дрегер“. Тя е отказала кръвна проба за химическо изследване. Впоследствие е установено още, че шуменката държи у себе си 0,5 грама суха зелена тревиста маса, която при направен полеви наркотест реагира на наркотичното вещество канабис.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проклятие от златно имане ли застигна бившия боксьор Рамбо, който почина от студ на пазара в Бургас
Next: Екшън: Треньор по кикбокс арестува крадец посред бял ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.