Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братът на изчезналия Емо съобщи: Една мисъл ме изкарва от равновесие
  • Новини

Братът на изчезналия Емо съобщи: Една мисъл ме изкарва от равновесие

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2023
emiibblasbaskbas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

кадри bTV, БНТ, Фейсбук/Мартин Боев

Покрай събитията в Турция, сякаш изчезването на Емил Боев премина на заден план.

Това не значи, че по случая не се работи.

Брат му продължава да дава всичко от себе си за откриването му, но засега без резултат.

Той обаче намекна за нещо повече.

Братът на изчезналия Емил Боев сподели във Фейсбук, че се е срещнал лично с министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, както и с други ключови фигури в издирването. Мартин Боев написа, че не е получил цялата информация по разследването на случая, но разбира, че в момента тя не може да му бъде предоставена заради следствената тайна.

Въпреки разбирането, че част от действията на полицията в момента трябва да останат тайна, братът на Емил признава, че има друга причина, поради която е разочарован от срещата.

 

„Единственото, което за мен не е нормално е, че въпреки всичките ни общи усилия няма и една (!) следа от Емил вече 13ти ден – тази мисъл ме изкарва от равновесие и единствено ми затвърдява убедеността, че от всички нас включени в това издирване се иска нещо повече – аз съм готов да го дам“, това написа Мартин Боев на страницата си във Фейсбук.

 

Бях също уведомен че се работи от служби кзвън Перник, като аз дадох няколко неща които смятах че ще са полезни, и се оказаха такива, затова ще продължавам усилено да напъвам от своя страна за максимална кооперация от доброволци и служби.

Резултати не съм никой за съжаление да искам, и въпреки че ги виждам на много нива, ще продължавам да следя доколкото мога като един обикновен човек развитието на разследването.

Прилагам план за уикенда:

⚠️Събота и Неделя (11.02 – 12.02)
⚠️Начален час 10:00ч
⚠️Краен час – 20:00 – препоръчвам,не идвайте след 19:00 часа, трудно ще сме ефективни в тия часове, и ще е загуба на време за почивка между двата обхода уикендите

Утре продължаваме с търсенето на Емил.

Имаме някой нови следи които в момента се вижда дали са свързани с него или не – но важното е че голяма част от тях са от доброволчески групи, така че ПРАВИТЕ разликата, за което просто съм благодарен отвъд думите.

Нужни неща които моля да имате предвид за да сте полезни и в безопасност:

❗️Много топли дрехи (по възможност за ски, както и термобельо, термочорапи)
❗️Шапка, шал, ръкавици, обувки за планина – без тези неща просто нямате да сте така ефективни и ще измръзнете
❗️Раница за основни потребности – вода, храна, термос, пауърбанка за телефон, резервни чорапи
❗️добре зареден телефон – за комуникация и GPS
❗️Фенер или челник – добре зареден
❗️Щеки за походи – биха помогнали според мен, аз ползвам
❗️Уреден транспорт от или за Перник е препоръчително да се има, в групата “Да намерим Емо” се разбираме, линк:

Да Намерим Емо

⚠️ Сборен пункт – паркинг ул.“Физкултурна“1 (паркингът пред Регионалният Музей)
⚠️ Оперативка за машрути и инструкции ще се проведе в 10:30, и след това при идваме на всеки нов екип – по-малко от 3 човека няма да се пращат поради безопасност на доброволци, ефективност на търсене и оптималност на комуникация.

Инструктор на терен който ще обяснява на групите маршрут и всичко важно ще е Sava Dikov

⚠️ Цялата ни комуникация за това къде сме, къде ще ходим и всичко друго критично важно за да има смисъл и полза обхождането утре се провежда единствено в Zello когато сме вече в перник.

Линк ще прикача малко по късно, но може да бъде намерен в профила ми както и в групата.

Диспечер на канала ще е Raya Pakerova – тя ще поддържа връзка с капитана на всяка група и ще взима информация за обработване която да се праща към службите.

⚠️Локация за стопляне и събиране е пицария Joy – там ще пием чай, ще обменяме информация.
⚠️Горещият телефон за сигнали е:

0886695116 – във Вайбър на този номер може да пращате и доказателства, снимки, координати и всякаква информация.

Братът на Емил, който обеща голяма парична награда за информация за изчезналия, публикува и плана, по който в събота ще продължи издирването:

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Покъртителен разказ от Турция: Роден лекар рязал крайник в полеви условия, за да спаси живот
Next: Успех! Спасиха 7-месечно бебе в Хатай

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.