Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братът на изчезналия Емо съобщи: Една мисъл ме изкарва от равновесие
  • Новини

Братът на изчезналия Емо съобщи: Една мисъл ме изкарва от равновесие

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2023
emiibblasbaskbas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

кадри bTV, БНТ, Фейсбук/Мартин Боев

Покрай събитията в Турция, сякаш изчезването на Емил Боев премина на заден план.

Това не значи, че по случая не се работи.

Брат му продължава да дава всичко от себе си за откриването му, но засега без резултат.

Той обаче намекна за нещо повече.

Братът на изчезналия Емил Боев сподели във Фейсбук, че се е срещнал лично с министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, както и с други ключови фигури в издирването. Мартин Боев написа, че не е получил цялата информация по разследването на случая, но разбира, че в момента тя не може да му бъде предоставена заради следствената тайна.

Въпреки разбирането, че част от действията на полицията в момента трябва да останат тайна, братът на Емил признава, че има друга причина, поради която е разочарован от срещата.

 

„Единственото, което за мен не е нормално е, че въпреки всичките ни общи усилия няма и една (!) следа от Емил вече 13ти ден – тази мисъл ме изкарва от равновесие и единствено ми затвърдява убедеността, че от всички нас включени в това издирване се иска нещо повече – аз съм готов да го дам“, това написа Мартин Боев на страницата си във Фейсбук.

 

Бях също уведомен че се работи от служби кзвън Перник, като аз дадох няколко неща които смятах че ще са полезни, и се оказаха такива, затова ще продължавам усилено да напъвам от своя страна за максимална кооперация от доброволци и служби.

Резултати не съм никой за съжаление да искам, и въпреки че ги виждам на много нива, ще продължавам да следя доколкото мога като един обикновен човек развитието на разследването.

Прилагам план за уикенда:

⚠️Събота и Неделя (11.02 – 12.02)
⚠️Начален час 10:00ч
⚠️Краен час – 20:00 – препоръчвам,не идвайте след 19:00 часа, трудно ще сме ефективни в тия часове, и ще е загуба на време за почивка между двата обхода уикендите

Утре продължаваме с търсенето на Емил.

Имаме някой нови следи които в момента се вижда дали са свързани с него или не – но важното е че голяма част от тях са от доброволчески групи, така че ПРАВИТЕ разликата, за което просто съм благодарен отвъд думите.

Нужни неща които моля да имате предвид за да сте полезни и в безопасност:

❗️Много топли дрехи (по възможност за ски, както и термобельо, термочорапи)
❗️Шапка, шал, ръкавици, обувки за планина – без тези неща просто нямате да сте така ефективни и ще измръзнете
❗️Раница за основни потребности – вода, храна, термос, пауърбанка за телефон, резервни чорапи
❗️добре зареден телефон – за комуникация и GPS
❗️Фенер или челник – добре зареден
❗️Щеки за походи – биха помогнали според мен, аз ползвам
❗️Уреден транспорт от или за Перник е препоръчително да се има, в групата “Да намерим Емо” се разбираме, линк:

Да Намерим Емо

⚠️ Сборен пункт – паркинг ул.“Физкултурна“1 (паркингът пред Регионалният Музей)
⚠️ Оперативка за машрути и инструкции ще се проведе в 10:30, и след това при идваме на всеки нов екип – по-малко от 3 човека няма да се пращат поради безопасност на доброволци, ефективност на търсене и оптималност на комуникация.

Инструктор на терен който ще обяснява на групите маршрут и всичко важно ще е Sava Dikov

⚠️ Цялата ни комуникация за това къде сме, къде ще ходим и всичко друго критично важно за да има смисъл и полза обхождането утре се провежда единствено в Zello когато сме вече в перник.

Линк ще прикача малко по късно, но може да бъде намерен в профила ми както и в групата.

Диспечер на канала ще е Raya Pakerova – тя ще поддържа връзка с капитана на всяка група и ще взима информация за обработване която да се праща към службите.

⚠️Локация за стопляне и събиране е пицария Joy – там ще пием чай, ще обменяме информация.
⚠️Горещият телефон за сигнали е:

0886695116 – във Вайбър на този номер може да пращате и доказателства, снимки, координати и всякаква информация.

Братът на Емил, който обеща голяма парична награда за информация за изчезналия, публикува и плана, по който в събота ще продължи издирването:

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Покъртителен разказ от Турция: Роден лекар рязал крайник в полеви условия, за да спаси живот
Next: Успех! Спасиха 7-месечно бебе в Хатай

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.