Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За пример! Лекар от Пловдив вдигна на крака три деца болни от церебрална парализа
  • Новини

За пример! Лекар от Пловдив вдигна на крака три деца болни от церебрална парализа

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2023
lekarrplovvdivv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Истинско чудо се случи на три момичета, болни от детска церебрална парализа, в Пловдив. След като 12 години са били приковани към инвалидния стол, те прохождат, разбра Ко4.

“Хората, като ни видят, и казват: “Да не дава Господ”. Тези думи е чувала неведнъж Радка Станева, която е майка на 16-годишната Руми. Момичето започва да се бори с тежката диагноза детска церебрална парализа още когато е било на 2 години. До момента е претърпяло 14 операции, като едва последната се е оказала успешна.

“Претърпях много операции, в които много съм плакала и много тежко съм ги преживявала, но знам, че съм го правила за моето здраве”, това разказа пред Dnes.bg Руми, която е болна от детска церебрална парализа.

Майката на Руми получава заплата от 200 лева като служител в дневен център за деца с увреждания, а само месечната рехабилитация на детето й струва 600 лева.

“Всичко ни е коствало много упоритост, много търпение, много средства и много лишения”, казва майката Радка, но се радва, че имат напредък и че детето й вече ходи, макар и с чужда помощ. Радка знае, че церебралната парализа остава за цял живот, но целта е детето й да се обслужва само и да живее колкото може като другите хора.

Живка Карагьозова е майка на 12-годишната Таня, която също е болна от детска церебрална парализа. Диагнозата е поставена на четвъртия месец след раждането.

д-р янаки янакиевОт 12 години Таня не е ходила сама, а всеки лекар е казвал, че не може да я излекува. Тогава те срещат ортопед от Пловдив, който след няколко операции прави чудото. “Никой лекар не даваше надежда, че Таня ще проходи, но ортопедът д-р Янакиев от Пловдив направи 6 операции на детето ми и то проходи, като сега стъпва на цяло ходило”, разказа Живка.

Красимир Начов е баща на 4-годишната Миглена. Диагнозата „детска церебрална парализа” е поставена още на шестия месец след раждането. Оттогава детето обикаля по болници. “Разходите са много, но тук, в Пловдив, не са взимани пари за лечение на детето”, разказа Красимир. Той казва още, че болестта се лекува с много упоритост, много работа и много мъка.

Доктор от Пловдив помага на деца с церебрална парализаД-р Янаки Янакиев не е взел нито стотинка, за да направи операциите на Радка, Таня и Миглена. Неговата амбиция била да докаже, че момичетата могат да проходят.

“По едно стечение на обстоятелствата не разчитам на здравната каса, за да печеля и да си храня семейството. Аз работя за удоволствие”, заяви д-р Янакиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сара реши да пие по 3 литра вода дневно! След 4 седмици с нея се случи най-неочакваното
Next: Една зодия удря големия джакпот през февруари – Вселената й дава зелен коридор

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.