Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За пример! Лекар от Пловдив вдигна на крака три деца болни от церебрална парализа
  • Новини

За пример! Лекар от Пловдив вдигна на крака три деца болни от церебрална парализа

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2023
lekarrplovvdivv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Истинско чудо се случи на три момичета, болни от детска церебрална парализа, в Пловдив. След като 12 години са били приковани към инвалидния стол, те прохождат, разбра Ко4.

“Хората, като ни видят, и казват: “Да не дава Господ”. Тези думи е чувала неведнъж Радка Станева, която е майка на 16-годишната Руми. Момичето започва да се бори с тежката диагноза детска церебрална парализа още когато е било на 2 години. До момента е претърпяло 14 операции, като едва последната се е оказала успешна.

“Претърпях много операции, в които много съм плакала и много тежко съм ги преживявала, но знам, че съм го правила за моето здраве”, това разказа пред Dnes.bg Руми, която е болна от детска церебрална парализа.

Майката на Руми получава заплата от 200 лева като служител в дневен център за деца с увреждания, а само месечната рехабилитация на детето й струва 600 лева.

“Всичко ни е коствало много упоритост, много търпение, много средства и много лишения”, казва майката Радка, но се радва, че имат напредък и че детето й вече ходи, макар и с чужда помощ. Радка знае, че церебралната парализа остава за цял живот, но целта е детето й да се обслужва само и да живее колкото може като другите хора.

Живка Карагьозова е майка на 12-годишната Таня, която също е болна от детска церебрална парализа. Диагнозата е поставена на четвъртия месец след раждането.

д-р янаки янакиевОт 12 години Таня не е ходила сама, а всеки лекар е казвал, че не може да я излекува. Тогава те срещат ортопед от Пловдив, който след няколко операции прави чудото. “Никой лекар не даваше надежда, че Таня ще проходи, но ортопедът д-р Янакиев от Пловдив направи 6 операции на детето ми и то проходи, като сега стъпва на цяло ходило”, разказа Живка.

Красимир Начов е баща на 4-годишната Миглена. Диагнозата „детска церебрална парализа” е поставена още на шестия месец след раждането. Оттогава детето обикаля по болници. “Разходите са много, но тук, в Пловдив, не са взимани пари за лечение на детето”, разказа Красимир. Той казва още, че болестта се лекува с много упоритост, много работа и много мъка.

Доктор от Пловдив помага на деца с церебрална парализаД-р Янаки Янакиев не е взел нито стотинка, за да направи операциите на Радка, Таня и Миглена. Неговата амбиция била да докаже, че момичетата могат да проходят.

“По едно стечение на обстоятелствата не разчитам на здравната каса, за да печеля и да си храня семейството. Аз работя за удоволствие”, заяви д-р Янакиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сара реши да пие по 3 литра вода дневно! След 4 седмици с нея се случи най-неочакваното
Next: Една зодия удря големия джакпот през февруари – Вселената й дава зелен коридор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.