Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България за труса: Лампите се клатят в София, стени скърцат, на село Петела пропя
  • Новини

България за труса: Лампите се клатят в София, стени скърцат, на село Петела пропя

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
trsusuausdaskdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър ФБ

Силният трус преди броени минути в Румъния се усети в голяма част от България и мрежата бе залята с коментари.

Според първата информация магнитудът на земетресението е оценен от EMSC на 5,7 по скалата на Рихтер с епицентър в Румъния.

Сайтът за земетресения на НИГГГ-БАН се срина.

Ето част от реакциите:

„Усети се, доста силно в Мизия!“

„Усети в София, доста се разклатиха осветителните тела и скърцане по стените. Дано да няма повече.“

„В София се усети на 1 етаж“

„На село се усети и петела се разпя“

„В Свищов се усети – 7-ми етаж.“

„В Монтана на 8 ет. страшничко беше много се разклати уплаших се“

„Във Варна съвсем леко“

„И в Монтана 15,20ч.

Бог да пази България “

„Усетихме го и в Ловеч.“

„И в Сапарева баня се усети!“

„И в Перник го усетих.Беше слаб трус.“

„Дано да няма пострадали и там, че вече стават много жертвите.“

„Велико Търново се усети“

„И в Бяла Слатина“

„В Разград ни друсна“

„И в Благоевград се усети,на първи етаж.“

„Усети се и в гр.Свищов,аз съм на седмият етаж, полилеят беше като махало.“

„Докато се на местят пластовете така ще е. Ще спим облечени и обути.“

„Доста силно беше в Търново на 7-и етаж ни люля“

„И в Пловдив ни люшна.“

„В с.Петърница не го усетихме. Празнуваме Трифон Зарезан.“

„В Елин Пелин нищо не се усети имам дакелка и се чудех защо точно по това време започна да обикаля в кръг кошарата на внучката. Явно кучето е усетило нещо Господ да ни пази всички Срещу природата сме безсилни“

„Аз се чудех,защо ми се люлят въженцата на щорите!🤔Красно село,първи етаж.“

„Аз в Казанлък не съм го усетила

Лошо става, земята се тресе.

Дай Боже, да е до тук.“

„Мили хора знайте че трябва да бъдем много нащрек за случващото се. Нека Бог да ни пази нас семействата ни. Знае се, че в България има силно земетръсни зони ,както тук при нас в Сандански и по цялото поречие на река Струма, а също така зная, че предварително не може да се предвиди от никой кога ще има трус.“

„Това е просто от местенето на плочите заради Свети Валентин, довечера ще се усети още повече!“

„Айде стига сте всявали паника.. малоумници.. който гледа сайта на БАН, всеки ден ни люлее в България..“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В България има 5 зони, изложени на най-висок риск от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер
Next: Страх и гняв в мрежата след труса: Никаква информация, Бог да ни пази!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.