Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се раздава на Месопустна Задушница 2023?
  • Новини

Какво се раздава на Месопустна Задушница 2023?

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
ememamsdmasmdasmd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес е Месопустна Задушница, която през 2023
година се пада на 18 февруари.

Датата, на която почитаме мъртвите и се молим задушите
им, се променя всяка година, тъй като зависи от Великденските пости и празници,
но винаги денят е събота.

 

Тази събота ще посетим последните домове на близките, които вече не присъстват
в делника ни и живеят само в душите, сърцата и спомените ни, за да ги почетем,
да си спомним за тях и делата им, да ги споминем, да се помолим за душите им.
За да се отблагодарят на другите, отправящи молитва за техните близки, хората
традиционно им дават подевки.

 

Храната, която раздаваме на Задушница е за живите,
за да се помолят за починалите ни близки, а не за самите мъртви, така че раздайте
я на близки, познати, приятели, бедни, просяци, съседи, а не я оставайте на гроба,
както традиционно правят в някои части от страната. А какво се раздава на Месопустна
Задушница 2023 година разберете сега.

 

Какво се раздава на Месопустна Задушница 2023?

Варено жито със захар е първата храна, която трябва да приготвите за Задушница,
за да раздадете „за Бог да прости“. Житото символизира Възкресението, така че
подаването му на Задушница не е случайно. Живото е и символ на връзката ни със
земята и предците ни, на корените ни, които не трябва да забравяме.

 

Хлябът или солените питки са друго, което следва да присъства в пликовете, които
подавате „за Бог да прости“.

Питата е неразривно свързана с традициите и обичаите
ни, с най-щастливите и най-тъжните моменти от живота ни, така че присъствието
ѝ на Задушница не следва да ни изненадва.

В някои райони слага и пита със свещи
на трапезата, около която се събира семейството след посещение на гробните места,
за да почетат мъртвите. Хлябът в Християнската религия символизира тялото на Христос.

 

Виното, символизиращо кръвта Христова, измила и изкупила греховете на човеците,
също е сред отговорите на въпроса какво се раздава на Месопустна Задушница 2023.
С него се и преливат гробовете – на кръст и с молитва към Бога.

Дребни сладки – те са начинът живите да благодарят на другите живи, че се молят
за душите на близките им, че не са ги забравили и ги споминат.

 

Може да приготвите и храната, която близките ви покойници са обичали приживе.
Няма храна, която да е забранена на тази Задушница за подаване.

Тъй като месото
не се е заговяло – Местни заговезни са на следващия ден – 19 февруари –може да
подадете и месо и местни продукти, ако сте си ги нарекли.

 

Не пропускайте свещите на гроба на починалите, прекадяването с тамян, който символизира
молитвата, и поднасянето на цветя – като символ на неувяхващата обич на живите
към мъртвите дори и след смъртта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учител с 10 бона от Стани богат остави Злати Йочев без думи
Next: Стойна Русева от Търново: За месец забравих пародонтозата! Лъжа е, че се лекува само в кабинет (ето метода й)

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.