Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турция загуби любими актьори
  • Новини

Турция загуби любими актьори

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
turarkasroasgkasdoasl.jpg

След двете силни земетресения в Кахраманмараш стана известно, че Емел Атиджи, която играе в сериала „Имало едно време в Чукурова“, и дъщеря й Пурян Атиджи са загубили живота си под развалините.

Освен тях, в разрушителното бедствие е загинал и актьорът от сериала „Осман Основателят“ – Чагдаш Чанкай. Той беше няколко дни със съпругата си Зилан Тигрис под руините!

 

Двойката загина в резултат на срутването на 9-етажна жилищна сграда в Диарбекир. Надеждите не пресъхнаха до последния момент, тъй като от апартамента, където бяха Чагдаш и Зилан, се чуваха звуци.

Преди дни обаче дойде тъжната новина. Бяха открити безжизнените тела на двамата, които не успяха да оцелеят поради студеното време.

Тази тъжна новина сподели Мехмет Боздаг, продуцентът на историческия проект „Осман Основателят“ с участието на Бурак Йозчивит, който се излъчва по ATV. Мехмет Боздаг каза следните думи:

„Ние сме дълбоко натъжени от загубата на ценен актьор в нашия сериал „Осман Основателят“ – Чагдаш Чанкай и съпругата му, музикантката Зилан Тигрис, в резултат на земетресението, което дълбоко нарани всички ни.

Пожелаваме Божията милост на нашия уважаван актьор Чагдаш Чанкай, неговата съпруга и всички наши граждани, загинали в резултат на земетресението, и изказваме съболезнования на техните семейства. Нека тяхното място е в рая.”

Актрисата Емел Атичи учи в Театралния факултет на университета Чукурова в град Адана. Освен любовта си към романите, актрисата се представя много добре и на сцената. След като се установява в града, в който живее, започва работа в Държавния театър на Адана, така че има възможността да събере публика и далеч от екраните.

Въздействието на нейната смърт беше толкова голямо, че артистите от сериала „Имало едно време в Чукурова“ също написаха кратко изявление в чест на любимата си колежка: „Скъпа наша приятелко Емел, нека Бог се смили над теб.”

“Животът е толкова непредсказуем, че никога не знаеш какво може да се окаже следващото, което ще ти поднесе.“ Това е основното послание на сериала „Имало едно време в Чукурова“. Сериалът е римейк на американския филм „Райски дни“ от 1978. Действието се развива от 70-те години на миналия век до наши дни.

Материалът Турция загуби любими актьори е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Такова нещо не се бе случвало в Стани богат, Билалов остана без думи
Next: 23 г. се омъжи за 68 г. си приятел напук на всички: Ето как щастливо си живеят сега

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.