Отец Иван гасне, затваря и трите приюта. Глад и студ са надвиснали над хората

Заради влошеното здравословно състояние на божия наместник отец Иван, който от няколко петилетки осигурява подслон и топла храна на хора в нужда от цялата страна, има риск за оцеляването на трите приюта – в Нови хан, Якимово и Коняво.

Отецът, който се превърна в бяла лястовица за мнозина в момента е настанен в кюстендилското село Коняво, където за него се грижи човек. След двата инсулта, които го застигнали по време на коледните и новогодишни празници, сега той е прикован за леглото.

Почти всичките му контакти са прекъснати, а предишните му спонсори отказват да даряват средства. Притеснен е, че хората, за които се грижи ще останат гладни и на студено. Жизнените му сили го напускат и като нищо може да хлопнат кепенците на приютите.

Синът му, който също е свещеник, едва успява да върже двата края, за да оцелеят питомците на баща му.

В Якимово са настанени 250 окаяни души, за които няма кой да се грижи. Има и още желаещи да се присъединят към тях, но служителите на отеца са принудени да ги връщат, тъй като няма къде да ги настанят. Токът не е плащан от няколко месеца, а банковата сметка на отец Иван е празна.

Дава си сметка, че след двата прекарани инсулта, рано или късно ще получи и трети. Вече често пъти не си вдига телефона, защото не желае да води изтощителни разговори. Единствената му надежда е в Бог и божието чудо. Поради тази причина ежегодно посещавал Израел, където се молел за бедстващите българи. Това лято обаче няма да го направи, тъй като не е в състояние да мръдне от леглото.

Близките му за пръв път го виждат толкова отчаян. След няколкото дни в кома, не могъл да познае никого. Те му обяснявали кои са, а той се напъвал да се сети откъде ги познава, но паметта му трудно се връщала. Няколко дни след първия инсулт не можел да говори, имал проблем и с ходенето. Разчитал на патериците и нечия помощ.

Притеснен е на кого ще остави грижите за хората в приютите му, когато го застигне третият инсулт.

Човекът, който винаги е бил със силен дух, сякаш вече е започнал да дава назад. Понякога е във ведро настроение, но друг път е отчаян. Дава си сметка, че приютите му ще ги има, докато го има него, после няма как да оцелеят при тази хиперинфлация и беднотия, която прозира от джобовете на хората.

Източник: Уикенд