Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експеримент: Цяла година мъж яде само картофи и резултатът е невероятен
  • Новини

Експеримент: Цяла година мъж яде само картофи и резултатът е невероятен

Иван Димитров Пешев март 2, 2023
karrkaksrkasotasfasf.png

Сигурно сте чували едни и същи съвети за диети и режими през годините. Ако искате да отслабнете, трябва да намалите консумацията на въглехидрати, особено на скорбялата, като тестени изделия, ориз и картофи.

Но знаете ли, че можете да отслабнете, като ядете само нишестени въглехидрати? Представете си, че ядете само картофи за една седмица. А сега си представете, че ядете само това в продължение на година.

В началото на 2016 г. теглото на Андрю Тейлър, който е на 36 години, надхвърля 330 паунда (около 150 кг). За да отслабне, той реши да приложи една радикална идея – през цялата година да не яде нищо друго освен картофи, разбра ТРГ.

Работи ли? Изненадващо, но да! През 2016 г. Андрю, който яде по един картоф дневно, губи зашеметяващите 100 паунда (около 45 кг). Но какво вдъхновява австралиеца за толкова странен гастрономически експеримент?

На уебсайта си SpudFit.com Тейлър твърди, че повечето хора не приемат диетата му и че някой клоун, който просто прави нещо лудо и нездравословно, за да получи съмнителна мимолетна слава. Но, според него, това мнение е много далеч от истината.

Тейлър е бил каяк-маратонец, докато здравето му не се влошава. За да се отърве от наднорменото тегло, той се консултира с лекар за отслабването чрез картофена диета и изненадващо му дава зелена светлина. Трябва да се отбележи, че такава диета, като правило, предизвиква големи съмнения сред специалистите.

Аргументи за и противЕдин от най-важните аргументи срещу картофената диета е че те не съдържат достатъчно протеини, а това води до факта, че по време на загуба на тегло човек неизбежно ще губи мускулна маса. Други експерти твърдят, че логиката на диетата на Тейлър е подвеждаща. Вие ще отслабнете с почти всяка диета, ако консумирате по-малко калории, отколкото изгаряте. Ето защо някои хора намаляват теглото си, дори докато ядат по една пица дневно. Те просто ядат по-малко.

Но има специалисти, които одобряват диетата на Тейлър. Казват, че картофите са добра храна, защото са богати на въглехидрати, фибри, нискокалорични са, съдържат редица витамини и други полезни елементи.

Самият Тейлър настоява, че именно картофената диета го прави по-здрав.

“Здравето ми продължава да се подобрява. Имах висок холестерол, но сега е нисък, кръвното ми налягане е спаднало, както и нивото на кръвната захар. Експертите смятат, че този ефект е по-скоро резултат от загубата на тегло, а не заради картофите. След като сваля доста килограми, Андрю продължава да споделя опита си в интернет.

Тейлър категорично не съветва посетителите на сайта си да следват примера му сляпо. Той признава, че всяка диета е чисто индивидуална, така че такива експерименти са неприемливи без специален преглед и консултация с лекари.

Оптимална диета

Изглежда, че споровете за опасностите и ползите от различните диети няма да свършат никога. Въпреки това, учените през последните години все по-често стигат до заключението, че моно-диетите, включително и тези от картофи, въпреки че са ефективни по отношение на намаляването на теглото, не са безопасни за здравето. Диетата трябва да бъде балансирана.

През последните осем години са проведени 41 изследвания на различни диети. Най-оптималната и призната е средиземноморската диета, която включва диета, богата на риба, зехтин, ядки, зеленчуци и плодове. В нея се ограничава използването на мляко и червено месо.

Не е типично за свръхбърза загуба на тегло, но резултатите от нея продължават по-дълго време.

Continue Reading

Previous: Напитката, която гони безсънието завинаги. Природата ни го е дала щедро, ние просто трябва да си го изцедим
Next: След смъртта на съпругата си 31-годишният Антон отглежда 6 деца сам-Ето как му се отблагодари съдбата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.