Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родители сложиха камера в стаята на 2-годишния си син и онемяха от видяното
  • Новини

Родители сложиха камера в стаята на 2-годишния си син и онемяха от видяното

Иван Димитров Пешев март 2, 2023
dvevevasghoasdkasda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Родители сложиха камера в стаята на 2-годишния си син, за да видят какви ги върши детето през нощта и защо всяка сутрин го намират на земята, пише Daily Mail.

 

28-годишната Пейдж, майка на 23-месечния Фин, една сутрин влязла в стаята му  и видяла, че синът й спи до кучето им, въпреки че предната вечер го е сложила в креватчето му.

 

Детето и четириногият любимец на име Брут са неразделни от появата на Фин. Бебето имало проблеми със сърцето, лекарите му направили няколко операции и кучето сякаш усещало всичко и не се отделяло от него.

 

Така малкият се сдобил с приятел и закрилник в лицето на четириногия домашен любимец порода Боксер.

 

Въпреки че Фин вече няма здравословни проблеми, дружбата му с кучето продължава.

 

А от момента, в който започнал да спи в своя собствена стая, всяка сутрин родителите му започнали да го намират на земята, сгушен до кучето.

„Преди около месец Фин започна да спи в „голямото си момчешко легло“ преди малко повече от месец.

 

Брут се качваше при него и започна да спи в леглото му всяка вечер. Лягаше до него, сякаш за да му попречи да не падне от леглото.

 

След това Фин започна да спи на пода, а Брут – до него.

Пейдж и мъжът й решили да сложат камера в стаята на сина си и да видят какви ги върши детето през нощта. Кадрите буквално ги изумили.

 

Оказало се, че всяка вечер, след като излязат от стаята му, Фин взима одеялцето и плюшената си играчка и ляга до четириногия си приятел.

От кадрите се вижда как кучето търпеливо изчаква малкия си приятел да се намести на него и двамата заспиват.

„Брут иска да бъде в стаята на Фин. Той не е от типа куче, което прави нещо, което не иска. Никой не го принуждава да бъде в тази ситуация“, споделя Пейдж. /jenata.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полиглот с 10 езика възхити зрителите на Стани богат и Билалов не издържа
Next: Наша бивша учителка: Сложете си камери в къщите, драги родители. Ще разберете какви деца отглеждате

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.