Неведнъж в медийния фокус е било критичното положение на пенсионерите у нас. Огромен процент от тях живеят на ръба на бедността и възприемат родината си не като майка-хранителка, а като мащеха.
Затова решихме да ви покажем и другата гледна точка, споделяйки с вас разказа на една българска пенсионерка, която от няколко години живее във Великобритания:
„Вече 5 години съм с децата и внуците си във Великобритания. Наблюдавам, сравнявам, търся нещо, което да има и в България, но всичко тук е така напреднало, че не успявам! Адаптирането ни отне малко време, след което нещата тръгнаха в едно нормално русло.
Първото, което ме впечатли и грабна, бе зеленината и хилядите многогодишни дървета, които правят въздуха изключително чист. По-късно имахме възможност да посетим огромни паркове със стотици дървесни видове от красиви, по-красиви! След природата се срещнахме със социалните служби, в които цари ред и изключително възпитан и тактичен персонал. Разбрахме, че страната е определила граница за минимални заплати и пенсии и който е под нея, е подпомаган от държавата! Социална политика, която България не ще достигне и след 100 години.
Последва и първата среща със здравеопазването, с джипито. На нито една врата не бе изписано „такса 1,2,3 лв.“. Прегледите са безплатни. Безплатни се оказаха и лекарствата ми за кръвно. Най-впечатлена бях, когато се наложи преглед на очите ми заради катаракта (зад гърба си имам изработени над 50 гоблена).
В специализираната клиника минах през 4 кабинета, като в последния се определи датата на операцията на първото око. Внимателно бях попитана кое да е то и дали искам да ме оперира български лекар. Веднага дадох съгласието си зарадвана.
Оказа се, че това е д-р Капка Ненова – чудесен специалист, прекрасен човек, със страхотен екип. Признавам, страх от предстоящата интервенция имаше, но той се изпари, когато д-р Ненова хвана ръката ми и не я пусна, докато поставяха упойката. След месец тя оперира и другото ми око. Операцията на очите струваше 4000 паунда. За мен тя бе безплатна! След приключване ме извеждат с количка в залата и ми предлагат кафе, сок, вода, бисквити. Дай Боже, подобно нещо и на България!
В градския и жп транспорт, в музеите, ползвам намаление. Заради Ковида, заради студа, повишаването на цените, без да съм пускала молба и висяла пред гишето на социалната служба, на няколко транша получавах финансова подкрепа. В България с никаквата пенсия кандидатствах за подпомагане, но бях отхвърляна, защото „Живееш с родителите си“. Докато бяха на този свят, аз им бях финансовият, воденичен камък.
Доволна съм, благодарна съм на Великобритания, но ще си отида от този свят с болката, че 40 години работих за България. Затова политиците трябва да изтрезнеят и си дадат сметка докъде и до какво водят безчинствата им.
Бъдещите управляващи да скъсат веднъж завинаги с фалшивите, предизборни и вечно неизпълнени обещания! Да не забравят, че управленци, които не дават на народа си необходимото, а го грабят и вземат от него всичко, нямат бъдеще! Истината – 14- годишно момче от многодетно семейство намира портфейл с пари и документи и го предава в полицията. Благодарният собственик го води в сладкарница, където момчето за пръв път яде торта – ХХI век в България?! Така е, защото от гнездото на лешояда никога не излита сокол!
Валерия Стефанова, Лондон“