Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мощна молитва към Богородица Скоропослушница, която чува всички молби в трудни моменти
  • Новини

Мощна молитва към Богородица Скоропослушница, която чува всички молби в трудни моменти

Иван Димитров Пешев март 11, 2023
dsamdasmdaosylaskdaos.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес ви представяме една молитва към Божията майка Скоропослушница, за която се твърди, че чува всички молби, помага при спешна нужда.

Към иконата се обръщат хора с различни душевни и физически болки. Богородица
отправя молитви към своя Син, винаги когато е нужна бърза и спешна Божия намеса.

 

Отправени от сърцето думи в искрена молитва пред иконата на Богородица Скоропослушница, избавят от беди и природни катаклизми.

Смята се, че в миналото пред образа на Божията майка Скоропослушница са се молели
при корабокрушения, стихии, престъпност и при вземане в плен.

 

А ето я и самата молитва:

О, Пресвята Дево, Майко на Всевишния Бог, Скоропослушна

Застъпнице за всички, които с вяра прибягват към Тебе!

Милостиво погледни от висотата на Своето небесно величие

към мен, непотребния, който усърдно се моли пред Твоята

икона. Скоро чуй смирената молитва, която аз, грешният,

възнасям към Тебе, и я принеси на Твоя Син, умолявай Го да

озари помрачената ми душа със светлината на Своята

Божествена благодат и да очисти моя ум от суетните помисли,

да успокои страдащото ми сърце и да изцели неговите рани,

да ме вразуми за добри дела и да ме укрепи да Му служа със

страх, да ми прости всички злини,които съм извършил, да ме

избави от вечните мъки и да не ме лиши от Своето Небесно

царство.

 

 


О, Преблагословена Богородице, Ти си благоволила

да наречеш Своя образ „Скоропослушница“ и си

заповядала всички да прибягват към Теб с вяра. Не

ме оставяй в моята скръб и не допускай да погина в

бездната на моите-грехове. В Теб, след Бога, е цялото

ми упование и надежда за спасение и на Твоя покров

и застъпничество предавам себе си во веки. Амин!

 

Преблага моя Царице, надеждо моя Богородице, Закрилнице

на сираците и Застъпнице на странниците, Радост на

скърбящите и Покровителка на притесняваните! Ти виждаш

моята беда, Ти виждаш моята скръб. Помогни ми, понеже

съм немощен; упъти ме, понеже съм странник. Ти знаеш

моята неволя – избави ме, както Ти искаш. Защото нямам

друга Помощница, ни Застъпница, ни блага Утешителка,

освен Тебе, о, Божия Майко. Запази ме и ме покрий во веки

веков. Амин!

 

Кратка история на иконата: Иконата на Пресвета Богородица „Скоропослушница“ се

намира в монастира „Дохиар“ на Света Гора. Тя била

нарисувана през X в. в нишата над входа на монастирската

трапезария. За първи път иконата проявила своята благодатна

сила през 1664г. Тогава монастирски трапезар бил монахът

Нил. Всяка вечер той минавал покрай иконата със запалена

борина. Веднъж чул от иконата глас: „Занапред не минавай

оттук със запалена борина и не опушвай Моя образ!“ Нил се

стреснал, но после решил, че това са думи на някой от

братята и не им обърнал внимание, а все така продължавал да

минава покрай иконата със запалена борина. И ето че скоро

след това отново чул глас: „Монахо, недостоен за това

звание! Докога тъй безсъвестно и безсрамно ще опушваш

Моя образ?“     След тези думи нерадивият трапезар изведнъж ослепял.

 

На сутринта братята го намерили да лежи в несвяст пред

иконата. Когато дошъл на себе си, Нил със сълзи

разказал за станалото, изповядвайки своя грях. Монасите

се поклонили на светата икона, запалили пред нея

неугасващо кандило, а на новоизбрания трапезар

заръчали всяка вечер да кади тамян пред светия образ.

Нил с дълбоко покаяние молел Божията Майка за

прошка, твърдо решен да не си отива оттам, докато не

получи изцеление. И Всемилостивата Ходатайка на

грешните скоро му простила.

 

 

Един ден, когато плачел пред иконата, той чул отново

тих глас: „Нил, твоята молитва е приета. Прощавам ти

и ти връщам зрението. Кажи на братята от монастира,

че Аз съм тяхна Закрилница и Защитница. Нека те и

всички православни християни прибягват към Мен и

Аз никого не ще оставя без помощ. За всички, които

Ме призовават, ще бъда Ходатайка и по молитвите Ми

Моят Син ще изпълнява техните прошения. А тази

икона ще се нарича „Скоропослушница“, защото Аз

скоро ще чувам всички, които се молят пред нея, и ще

им явявам Своята милост.“ Нил прогледнал, а мълвата

за чудото бързо се разнесла из целия Атон. От този ден

иконата станала източник на множество чудеса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки петък различно семейство от Рибново приготвя храна за цялото село
Next: Поклон! Българинът Денис на 22 години е загинал във вагон ресторанта

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.