Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Георги Милчев: Минаха толкова много години, време е да Ви кажа обективната истина за Станислав Т. Трифонов
  • Новини

Георги Милчев: Минаха толкова много години, време е да Ви кажа обективната истина за Станислав Т. Трифонов

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
svvasyaslylasdoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Георги Милчев – Годжи бе гост на подкаста „Има такъв подкаст“ и там разказа за своя колега и много добър приятел Слави Трифонов.

„Със Слави Трифонов се запознах в първи срок в 8-ми клас. Той беше доста по-голям. Те бяха на различно ниво и в други компании. Те бяха в 11-ти клас, а ние лапетии. Те мислиха за гаджета, приятели ходиха по терени. Терени означава, да отидеш в приятел, който има помощение, носиш нещо за пиене и слушате музика.

Най-големия ми късмет е, че съм в „Ку-ку бенд“ и съм се срещнал с такива хора. А това, което не ми се е случило и не съжалявам е футбола. Аз бях много добър футболист, тренирах в Ботев Враца, но не ми се получи нагоре. Идваха хора да ни гледат, искаха мен и още две момчета да ни вземат в „Олимпийски надежди“ те бяха към ЦСКА. След това обаче получих хронична дискусия на десния крак. Играех №2 – десен защитник.

Георги Милчев – Годжи и Слави Трифонов по време на „Шоуто на Слави“, което дълги години бе без аналог.

Всъщност ако трябва да кажа каква е обективната истина, а тя е много проста без да правя четки на никого – успеха на предаването „Шоуто на Слави“ се дължи на критерия на въпросния човек. Основно и най-вече на него. Защото той казва това тук не, това тук остава, това ми го проверете, трябва ми ключ за към онова, вие пеете това, вие ще свирите, структорираше го. Няма водещ с такъв ритъм, не съм виждал, няма и да има.

Аз съм некомптентен на съзнателно ниво. Чел съм най-различни книги и обичам да чета такива книги за отношенията между хората. Някои са ми помагали, да разбера как да водя разговор добре, как да се научиш да качваш не без да обидиш някого. Виждам, че ти си скръстил ръцете в момента. Това означава, че се притесняваш да ми зададеш някакъв въпрос.

За напусналите шоуто какво да кажа, те са си решили така. Не обичам и не харесвам, когато се случва. Знам, че е наивно. Всеки има трески за дялане, но това не ми е окей. Включително колежки, когато са си тръгвали, колежи и други.

Само за един човек не съжалявам, че си е тръгнал, но няма да кажа кой е той. Беше депутат.

При нас основна сила е дисциплината. Евгени включително е отнасял глоба за едно свое закъснение въпреки, че беше изпълнителен директор на „Гласът на България“. Аз също съм отнасял глоба.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шевал Сам от Опасно изкушение натъжи феновете с тази публикация
Next: Търговец: Спрете да купувате краставици и ще станат 2 лв.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.