Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не купувайте тази риба: Всички я продават, но трябва да бъде забранена
  • Новини

Не купувайте тази риба: Всички я продават, но трябва да бъде забранена

Иван Димитров Пешев март 17, 2023
yhashasfasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всеки е наясно с това колко полезна е рибата. Освен това е много вкусна. Рибата се смила лесно, съдържа омега-3 мастни киселини, витамини и микроелементи, които са много важни за човешкото тяло. Но тук трябва да се отбележи, че само един висококачествен продукт ще укрепи здравето.

Напоследък, по-често в нашата диета започна да се появява рибата пангасиус. Много хора смятат, че тази риба се улавя в солена вода, но не е така. Пангасиусът е сладководна риба, която живее в езерата и реките на Източна Азия, главно в реките Меконг и Чаупрай. Така че, пангасиусът е комерсиална риба и е основният вид, който се отглежда в басейна на река Меконг. Представяме ви една шокираща истина за рибата пангасиус, основана на многократни изследвания на учени.

Във Виетнам тази риба е улавяна, отглеждана и ядена в продължение на стотици години. Преди това тя е била доставяна в почти 140 страни, включително САЩ, много европейски страни, Русия, Украйна и други страни. Пангасиус може да се намери в магазините в цяла форма и под формата на филе.

Искате ли да опитате риба с хормони на растежа? Време е да опитате пангасиус. Находчивите собствениците на рибни стопанствa напомпват рибата с хормони и антибиотици и тя бързо достига желаното тегло за продажба и активно се размножава.

 

В допълнение, пангасиусът се храни не от специализирана храна, а от различни отпадъци от хранителната промишленост. При проучването на месото на тази риба са открити изомери и тежки метали, а дори и хлор и хексахлорбензол, които влияят отрицателно върху здравето на човека, дори и в малки количества. В Русия вече са изследвали тази риба и са потвърдили лошия й химичен състав.

 

 

Учените установили, че пангасиусът е вреден за здравето и причинява на хората заболявания на вътрешните органи, най-често черния дроб. Затова до този момент продажбата на тази риба е забранена в много страни на Европа, в Америка и Канада.

 

Защо се внасят у нас такива отрови за хората? Отговорът е твърде прост: това е един от най-евтините видове риба, а това вече е почти най-важният критерий при избора на продукти.

 

За финал трябва да отбележим, че пангасиусът не съдържа омега-3 мастни киселини и много други хранителни вещества, които са толкова ценни в рибата. Въпреки приличния вкус, филетата на тази риба са изключително нездравословни, затова се въздържайте да я купувате.

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Куче всяка вечер наблюдава стопаните си докато спят: Щом разбрали причината за това, те не успели да сдържат сълзите си
Next: Хората с това хоби печелили средно по 20000 – 25000 лева месечно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.