Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди 7 години двойка се сдоби с междурасови близнаци. Сега отново се случи чудо!
  • Новини

Преди 7 години двойка се сдоби с междурасови близнаци. Сега отново се случи чудо!

Иван Димитров Пешев март 20, 2023
rassasyasdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Двойката Алисън Спунър и Дийн Дюрант, нашумя преди години, когато приветстваха на бял свят две близначки от различни раси. Докато Алисън е със светла кожа със сини очи и червена коса, нейният съпруг Дийн е от западноиндийски произход и има тъмна кожа, черна коса и тъмни очи.

Въпреки че тайничко се надявали момичетата им да приличат и на двамата, те дори и в най-смелите си мечти не биха могли да си представят, че едната им дъщеря ще бъде бяла точно като мама, а другата ще бъде смугла точно като баща си.

Лора и Хейли не си приличат, но споделят много черти. Когато ги видят за първи път, повечето хора не им вярват, когато казват, че са близначки. Разбира се, през годините е имало коментари от непознати, но момичетата не им обръщат внимание и не позволяват злобните думи да ги засегнат по никакъв начин.

Когато Лора и Хейли били на около седем години, родителите им казали, че ще скоро ще си имат братче или сестриче. Алисън отново била бременна. Те били на седмото небе от щастие, че ще посрещнат още едно бебе в семейството, но лекарите имали изненада за тях. Алисън отново очаквала близнаци.

Междурасови близнациДокато бременността й продължавала, тя и мъжът й Дийн понякога се шегували, че другият им набор близнаци може отново да са двурасови. Разбира се, шансовете да се случи такова чудо изглеждали изключително малки.

Когато била бременна в 37-та седмица, бебетата на Алисън били родени чрез цезарово сечение, защото били в седалищно положение. Веднага след раждането момиченцата имали проблеми с дишането и били приети по спешност в реанимация. За щастие не било нищо сериозно.

Когато най-накрая на родителите им било позволено да видят бебатата си, те били шокирани. Момичетата били двурасови, точно като по-големите си сестри. Малката Лия наследила цвета на кожата и чертите на майка си, докато бебето Мия приличало на баща си.

Излишно е да казваме, че историята на тази двойка станала вирусна и отново превзела медиите.

Днес Лора и Хейли са тийнейджъри. Те винаги са до своите малки сестри и ги напътстват през предизвикателствата, които понякога се изправят пред тях.

Какво красиво семейство. Пожелаваме им само най-доброто, което животът може да им поднесе.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младоженец избяга от жена си още първия ден след сватбата
Next: Албена Колева: Има натиск и страх в Народния театър

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.