Мъките на дядо Иван: Тъжно ми е. С пенсия от 103лв. с 43г трудов стаж, за другите има бюджет, а за мен няма

Дълбока е темата за пенсионерите и живота им в България.

Много се е говорело за това, много са коментирали, но малко са тези, които са действали. Ние няма да преповтаряме неща, които всички знаят.

Ние искаме да покажем нагледно още един пример за българин, отблъснат от крилото на държавата ни. Защото за тези неща трябва да се говори!

Иван Андреев е на скромните 84г, живее в петричко но за възрастта си е изключително горд и интелигентен човек, с дълъг живот зад гърба си, дългогодишна учителска кариера и спечелил уважението на немалко хора. Въпреки добротата в сърцето си и чистотата в очите си, съдбата на дядо Иван в действителност е доста тъжна и нечестна. Той живее със сестра си, която е по-голяма от него, болна е и е на легло. Тъй като е неподвижна, дядо Иван сам се грижи за нея, готви, прави всичко и споделя, че се справя.

Животът му не е лек и доказателство за това е пожарът на къщата му, в която живее със сестра си.

Казва, че пожарът е предизвикан от запалването на електромера на къщата. С нищожната пенсия, която получава след 43г. трудов стаж, която държавата ни е решила, че е заслужил, той не може да си позволи ремонт на покрива. С надеждата, че държавата ще му помогне, той решава да почука на вратата на общината.

След десетки посещения в общината в рамките на около 10 месеца, дядо Иван получава парична помощ срещу подпис. Разочарованието и обидата идват след като вижда, че помощта, която получава е само 100лв.

Пари, които в днешно време са нищо, а какво остава да ремонтираш изгорял покрив. Дядо Иван споделя: „Тъжно ми е. С пенсия от 103лв., която сега е три пъти повече , с 43г трудов стаж, за другите има бюджет, а за мен няма.“ Казва, че за 43г. да получи социална помощ в размер на 100лв е обидно и не може да приеме тези пари.

И стотинка не е изхарчил от държавните пари, пази ги и иска да ги върне. Не се оплаква от живота си и най-важното не се отказва. Въпреки всичко, дядо Иван е скромен човек, не комуникира особено с други хора, но винаги поздравява и му става драго, когато го спрат да го попитат как е.

С много труд дядо Иван успява да плати за ремонта на покрива, плащал е надник на работници в продължение на 10 дни и въпреки това с непоколебимият си дух успява да остане на крака. И щом на управниците ни им се свидят държавните пари и отказват да помогнат на човек в нужда, то винаги ще се намери някоя добра душа, готова да помогне с колкото може.

Дядо Иван казва, че не иска да проси, но е много благодарен, когато някой му помогне безкористно. Със сълзи на очи споделя за хората, които са решили да му окажат финансова подкрепа и изразява безкрайната си благодарност към тях. Защо напълно непознати без да очакват нищо в замяна те виждат по телевизията, прочитат историята ти и със свито сърце и разочарование от света в който живеят отделят от личните си средства, за да те зарадват и да ти покажат, че доброто все още съществува?

Къде е държавата, която уж трябва да помага на хората, които дълги години са служили за благото и? Къде е държавта за дядо Иван, който е дал живота си, за да бъде един добър пример и едно добро начало на немалко младежи?