Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Георги Първанов с пенсия 5 бона, плаща по 8000 лева за училище на внучето
  • Новини

Георги Първанов с пенсия 5 бона, плаща по 8000 лева за училище на внучето

Иван Димитров Пешев март 22, 2023
satasohkasodasidoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Първородният внук на Георги Първанов, който е кръстен на него, е петокласник в едно от най-скъпите частни училища в столицата.

Георги-младши от тази есен е записан в Първа частна математическа гимназия в София, която се намира в близост до парк „Възраждане“.

Справка с ценоразписа на школото показва, че таксата за обучение само за една учебна година е 4200 евро, или 8400 лева на дете.

За семействата, които не са толкова заможни и не разполагат с крупната сума накуп, се предлагат и разсрочени плащания на 2 или 10 вноски.

Самият Първанов чинно изпълнява задълженията си на дядо и редовно е забелязван да чака внучето си пред училището, прибирайки го след занятия.

Георги-младши е дете на по-големия син на президента и жена му Зорка – компютърния спец Владимир, който се ожени още през 2010 г.

Неговата съпруга Цветанка пък е известна лекарка в столичната болница „Токуда“. Те имат още една наследничка – Виктория, която се роди през 2015 г.

Тя все още не е ученичка, но догодина ще тръгва в първи клас и вероятно също ще бъде записана в частно училище.

От по-малкия си син Ивайло ексдържавният глава има още 3 внучета.

През лятото на 2019 г. те го дариха с още един Георги Първанов, който е третият с това име във фамилията.

През тази пролет Ивайло, който е хотелиерски бос, и жена му Роси се сдобиха с близначета.

Така общият брой внучета на бившия президент вече е 5. През юни тази година Първанов стана на 65 години.

Откакто не е на „Дондуков“ 2, той получава пенсия, определена от закона, която е в размер на 60% от основната заплата на действащия президент.

Така отскоро в джоба му влизат по над 5 хиляди лева на месец, тъй като възнаграждението на Румен Радев, без добавките и клас прослужено време, е над 10 хилядарки, изчисли „Ретро“.

С по-малко от 2 пенсии Първанов би могъл да покрие цялото обучение на внучето си. Бившият президент и жена му Зорка в момента живеят в „Бояна“.

Почетният председател на АБВ изключително помага на съпругата си в домакинството и единственото му задължение не е само да води и прибира внучето си от училище, но и да пазарува хранителни продукти за дома.

Той редовно е засичан от свои съкварталци да бута количката в известна столична верига хипермаркети, където купувал предимно биопродукти от най-висок клас.

Първанов няма шофьор или асистент и сам товарел покупките в автомобила си, преди да се отправи към семейния дом.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Крупие изуми Билалов: Идвам в Стани богат за 50 хиляди лева
Next: Чудотворен растящ камък в Горни Богров лекува чрез Господ

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.