Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Георги Първанов с пенсия 5 бона, плаща по 8000 лева за училище на внучето
  • Новини

Георги Първанов с пенсия 5 бона, плаща по 8000 лева за училище на внучето

Иван Димитров Пешев март 22, 2023
satasohkasodasidoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Първородният внук на Георги Първанов, който е кръстен на него, е петокласник в едно от най-скъпите частни училища в столицата.

Георги-младши от тази есен е записан в Първа частна математическа гимназия в София, която се намира в близост до парк „Възраждане“.

Справка с ценоразписа на школото показва, че таксата за обучение само за една учебна година е 4200 евро, или 8400 лева на дете.

За семействата, които не са толкова заможни и не разполагат с крупната сума накуп, се предлагат и разсрочени плащания на 2 или 10 вноски.

Самият Първанов чинно изпълнява задълженията си на дядо и редовно е забелязван да чака внучето си пред училището, прибирайки го след занятия.

Георги-младши е дете на по-големия син на президента и жена му Зорка – компютърния спец Владимир, който се ожени още през 2010 г.

Неговата съпруга Цветанка пък е известна лекарка в столичната болница „Токуда“. Те имат още една наследничка – Виктория, която се роди през 2015 г.

Тя все още не е ученичка, но догодина ще тръгва в първи клас и вероятно също ще бъде записана в частно училище.

От по-малкия си син Ивайло ексдържавният глава има още 3 внучета.

През лятото на 2019 г. те го дариха с още един Георги Първанов, който е третият с това име във фамилията.

През тази пролет Ивайло, който е хотелиерски бос, и жена му Роси се сдобиха с близначета.

Така общият брой внучета на бившия президент вече е 5. През юни тази година Първанов стана на 65 години.

Откакто не е на „Дондуков“ 2, той получава пенсия, определена от закона, която е в размер на 60% от основната заплата на действащия президент.

Така отскоро в джоба му влизат по над 5 хиляди лева на месец, тъй като възнаграждението на Румен Радев, без добавките и клас прослужено време, е над 10 хилядарки, изчисли „Ретро“.

С по-малко от 2 пенсии Първанов би могъл да покрие цялото обучение на внучето си. Бившият президент и жена му Зорка в момента живеят в „Бояна“.

Почетният председател на АБВ изключително помага на съпругата си в домакинството и единственото му задължение не е само да води и прибира внучето си от училище, но и да пазарува хранителни продукти за дома.

Той редовно е засичан от свои съкварталци да бута количката в известна столична верига хипермаркети, където купувал предимно биопродукти от най-висок клас.

Първанов няма шофьор или асистент и сам товарел покупките в автомобила си, преди да се отправи към семейния дом.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Крупие изуми Билалов: Идвам в Стани богат за 50 хиляди лева
Next: Чудотворен растящ камък в Горни Богров лекува чрез Господ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.