Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъвка преобърна живота на Ина Дамянова в Англия
  • Новини

Дъвка преобърна живота на Ина Дамянова в Англия

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
dasdasvaskykasyiasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Търновката заминала преди три години със стотина паунда в Англия, днес оглавява
мениджърски екип в Лондон

30-годишната Ина Дамянова от Велико Търново крачи уверено към все по-големи успехи
в кариерата си на мениджър в Лондон.

 

Тя е пиар в английска рекламна агенция и
пример за това как всеки човек, дори тръгвайки от най-ниското стъпало, може да
постигне много.

 

Работила е по проекти на световни брандове за дрехи, обувки и
храни, а по нейни идеи са снимани десетки реклами за телевизии и списания. Според
болярката рецептата за успешна реализация е съвсем проста и включва три съставки
– труд, упоритост и инициативност.

 

Ина е завършила бакалавър „Връзки с обществеността“ в София, а след това потърсила
работа по специалността си. За кратък период от време се сблъскала с много проблеми
в сектора и била разочарована от българските работодатели.

 

Останала с впечатлението,
че конкурсите за заемане на определени длъжности се печелят много преди същинското
интервю от уговорени кандидати. В крайна сметка започнала работа в столицата като
офиссътрудник.

„Тогава бях на 24 години и всички в екипа ме подценяваха. Не ми даваха шанс за
развитие, което беше основната причина да започна да мисля за напускане и нова
работа. Останах на тази длъжност няколко месеца, колкото да събера пари за приключението,
в което бях решила да се впусна. А именно да потърся късмета си зад граница“,
разказа тя.

 

В края на 2016 година пристигнала в Англия, без да познава никого. Сама си намерила
квартира в покрайнините на Лондон и след като платила за нея, останала само с
50 паунда.

 

Споделя, че и до днес не знае как е успяла да преживее с тази сума,
тъй като тогава нямала работа, а предвид стандарта на живот в мегаполиса оцеляването
с толкова малко пари е почти невъзможно. Без да губи много време започнала да
си търси препитание. Обиколила ресторанти и кафета с надеждата, в някое от тях
да си търсят сервитьорка, но ударила на камък. Минала през няколко супермаркета
и късметът й се усмихнал.

 

Била назначена за помощник в нареждането на щандовете
и следенето на сроковете за годност на продуктите. Намерила си и друга работа
– в магазин за месо, където почиствала след транжирането на месо. Седмица по-късно
пък започнала да разнася рекламни листовки, за да припечели още някой паунд. В
брошурите видяла опция за стаж като пиар в съответната рекламна агенция и се явила
на интервю.

„Имаше около 30 кандидати – повечето бяха от Източна Европа. Свободните места
бяха 3. Усетих лека дискриминация, но все пак ми дадоха шанс да се обуча по техните
стандарти. Това за мен беше огромен успех“, споделя Ина.

Казва, че било много трудно да посещава занятията и да ходи на работа. Парите,
които изкарвала, едва стигали да покрие месечните си разходи.

 

Сега се шегува,
че е оцеляла благодарение на безплатната храна за обяд, която рекламната агенция
осигурявала, но по онова време изпитвала срам за това. Въпреки неволите си вложила
всичко от себе си и изкарала най-добрите резултати в курса. С това дошло и предложението
за работа във фирмата.

 

„Тогава изпитах огромно облекчение. Знаех, че лошото остава зад гърба ми и ме
очакват само хубави моменти. Така и стана. Стартирах от най-ниското ниво на йерархическата
стълбица и лека-полека започнах да се изкачвам. Дадоха ми шанс да реализирам идеите
си.

 

Никога няма да забравя как в продължение на 48 часа правих презентация за
нов продукт – дъвки. Не спирах да дъвча и да работя. Когато го представих мениджърите,
бяха очаровани. Странно е как нещо толкова мъничко по размери като една дъвка
може да преобърне живота ти, защото от онзи момент нататък вече получавах все
по-значими проекти“, разказа 30-годишната жена.

След 3 години упорита работа и десетки безсънни нощи в труд била назначена за
мениджър на екип от 10 души. От тогава до днес отговаря за новодошлите кадри,
които тепърва започват своето развитие в бранша. Казва, че е много вълнуващо да
помага на млади хора, защото вижда себе си във всеки един от тях. Успоредно с
това продължава да създава рекламни проекти, но сега вече подкрепена от новите
служители.

„Когато ми поставят задача, аз информирам екипа, който ръководя, и всички започваме
да работим. След определен период от време имаме съвещание, на което всеки представя
идеята си за това как най-добре може да бъде рекламиран продуктът. Определям кои
са най-добрите предложения, комбинираме ги в едно и доразвивам идеята, за да се
постигне крайният продукт, който фирмата после ще изложи пред съответния поръчител“,
уточни Ина.

 

Болярката споделя, че ако може да върне лентата назад, не би променила нищо от
преживяното, защото всички премеждия са калили характера й и са я превърнали в
силна личност.

Съветва всички хора да не спират да се борят за мечтите си и да
са готови на всякакви лишения в името на успеха. На въпроса дали има намерение
да се върне в България, отговаря категорично.

„Ще се върна, когато явленията корупция и облагодетелстване чрез връзки бъдат
изкоренени“, завършва Ина.

Галина ГЕОРГИЕВА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите полудяха за апартаменти в тези квартали на София, борят се жестоко за тях
Next: Ето как почиваме по великденските и майски празници

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.