Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момче забелязва изгасени светлини в къщата на възрастна жена в продължение на дни, приближава се и чува шепот Помощ
  • Новини

Момче забелязва изгасени светлини в къщата на възрастна жена в продължение на дни, приближава се и чува шепот Помощ

Иван Димитров Пешев април 5, 2023
boyyyntasktast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Малко момче на име Джейкъб реши да провери възрастна жена, която живееше близо до него, след като разбра, че светлините й са били изключени с дни в средата на зимата.

11-годишно момче на име Джейкъб живееше в ремарке с родителите си. Те се борят финансово, тъй като и двамата му родители са с минимална заплата.

Докато родителите му бяха на работа, Джейкъб често се разхождаше из квартала им, тъй като имаше много приятели, които живееха наблизо. Всеки ден той и приятелите му минавали покрай големия имот на саматна старица. Тя живееше в красива къща, но не беше добре поддържана, тъй като никой не искаше да посещава старата дама, за да се грижи за къщата й.

След няколко дни на разходки и игри с приятелите си близо до имота на възрастната жена, Джейкъб осъзна, че светлините й са постоянно изключени дори през нощта. „Забелязвате ли, че светлините на г-жа Джейкъбсън са изключени от няколко дни? Мислите ли, че трябва да я проверим?“ – попита той приятелите си.

„Не ставай глупав, Джейкъб! Защо ще влизаш в голяма страшна къща без светлини? Може да има призраци там“, отговорил един от приятелите му.

„Г-жа Джейкъбсън не напуска къщата си и не сме видели някой да идва, за да я вземе. Може да й се е случило нещо лошо“, настоя Джейкъб.

„Побъркал си се, Джейкъб. Ако искаш да я провериш, направи го сам. Няма да се доближа до този страшен имот“, отвърнал през смях друг негов приятел.

При това Джейкъб не се поколеба да тръгне към вратата. Той почука, но никой не отвори. Изведнъж той видя писмо до крака на вратата и видя, че датата е отпреди няколко дни.

Той бързо се върна при приятелите си и каза: „Г-жа Джейкъбсън не е излизала от къщата от дни. Трябва да потърсим помощ!“

Яков изтича вкъщи и разказа на родителите си какво е видял. Майка му сви рамене, като каза, че може просто да е отишла на почивка. „Може би е посетила сина си Адам в Ню Йорк. Всички знаят, че той е голям адвокат там“, обясни тя.

Умното момче не беше убедено. Знаеше, че синът на мисис Джейкъбсън никога не я е посещавал и че ще й бъде трудно да пътува сама до Ню Йорк. Той реши да заеме мобилния телефон на майка си, за да потърси номера на Адам в интернет. Когато го намери, реши да се обади.

„Това е адвокат Адам Джейкъбсън, как мога да ви помогна?“ – отговори мъж от другата страна на линията.

„Здравейте, адвокат Джейкъбсън. Това е Джейкъб от вашия квартал в Уисконсин. Там ли е г-жа Джейкъбсън, майка ви?“ попита той.

„Здрасти, Джейкъб. Не, не съм говорил с майка ми от месец. Нещо не е наред ли?“ — попита Адам.

„Е, минавам покрай къщата й всеки ден и през последните няколко дни забелязах, че светлините са изключени, дори през нощта. Исках да проверя дали знаете за нещо, което се случва. Искам да се уверя, че тя е добре,“ — отвърна Джейкъб.

„Какво? Това не е възможно. Тя трябва да си е вкъщи. Можеш ли да ми направиш услуга, Джейкъб? Можеш ли да я провериш вместо мен? Има резервен ключ под саксията до вратата. Ще взема следващия полет от Ню Йорк, за да стигна до там“, каза Адам, внезапно притеснен за майка си.

След като обясняват на майка си, че Адам не е говорил с майка си от месец, двамата решават да проверят г-жа Джейкъбсън. Те изтичаха там и намериха ключа.

След като отвориха вратата, веднага усетиха студ. Парното не беше включено, въпреки че снегът навън беше тежък. — Госпожо Джейкъбсън? — извика Джейкъб.

„Помощ“, чу някой да шепне от хола. Стреснат, той се вкопчи в майка си, която го отведе до хола. Там видяха г-жа Джейкъбсън, завита в одеяло на дивана.

— Госпожо Джейкъбсън! — каза майката на Джейкъб и се втурна към нея. Тя свали палтото си и зави мисис Джейкъбсън в него, тъй като тя трепереше. „Джейкъб, вземи още одеяла“, инструктира майка му.

След като я покриха с неща, които можеха да я стоплят, майката на Джейкъб направи чаша чай и сандвич, който г-жа Джейкъбсън можеше да яде. Изглеждаше крехка и слаба, сякаш не беше яла нищо от дни.

Майката на Джейкъб се обадила на 911 и линейка я откарала в болницата. Джейкъб и майка му я придружиха там, информирайки сина й за случващото се.

Веднага щом се почувства по-добре, г-жа Джейкъбсън започна да говори. „Благодаря ви, че спасихте живота ми“, каза тя.

„Не бях ял нищо правилно от няколко дни. Когато електричеството спря преди няколко дни, всичко, което можех да ям, бяха бисквити и сока, който бях оставил в килера си. След известно време вътре стана твърде студено и аз бях толкова гладен, че не можех да се движа. Накрая легнах на дивана и се молех някой да ме намери“, обясни тя.

— Ами синът ви, госпожо Джейкъбсън? Защо не му се обадихте? — попита майката на Джейкъб.

„Е, не исках да му искам никакви пари. Не исках да мисли за мен като за бреме. Мислех, че мога да изчакам парите за пенсията ми да пристигнат в края на месеца, но можех Не успявам без храна. Бях изтощена“, обясни тя.

Без да осъзнава, Адам стоеше до вратата, докато тя казваше това. — Мамо — извика той. „Можеше да ми се обадиш веднага. Толкова съжалявам, че не те проверих и че те пренебрегнах“, каза Адам, хлипайки.

„Бях толкова зает с работа, че напълно пренебрегнах задълженията си към теб като син. Съжалявам, мамо. Моля те, прости ми.“

„Не се притеснявай, Адам. Джейкъб и майка му Ани ми помогнаха точно навреме. Благодарение на тях съм жива“, каза г-жа Джейкъбсън с признателна, но слаба усмивка на лицето си, докато все още се възстановяваше.

„Да, и аз ще бъда вечно благодарен. Благодаря ви, че проверихте майка ми и че се уверихте, че се е възстановила. Благодаря ви“, каза Адам, гледайки Джейкъб и майка му право в очите, за да покаже своята искреност.

Г-жа Джейкъбсън остана в болницата няколко дни и синът й Адам пое грижите за нея. Преди да я изпишат, той реши да я уведоми какво предстои.

„Мамо, няма да се налага да си сама повече“, каза Адам. „Ще живееш с мен в Ню Йорк, където ще бъдеш щастлив и обгрижван от мен, съпругата ми и внуците ти. Обичаме те, мамо. Съжаляваме, че ни отне толкова време, за да те вземем, “ обяви той.

Г-жа Джейкъбсън не можа да се сдържи и заплака. Всичко, което някога е искала, е да прекара остатъка от дните си близо до любимите си хора. Никога не е предполагала, че ще живее с тях всеки ден.

— Ами къщата ми тук? тя попита. Въпреки че не искаше да живее сама, къщата все още имаше специално място в сърцето й, тъй като тя и покойният й съпруг отгледаха Адам там. Тя не искаше да бъде съборен и продаден.

„Е, помолих асистента си да провери Джейкъб и семейството му. Оказа се, че те са се борили и са живели в ремарке. Реших, че можем да оставим къщата на тях, а те могат да продадат ремаркето и да го използват парите, които печелят за ежедневните си нужди“, предложи Адам.

— Това е страхотна идея, скъпа — съгласи се г-жа Джейкъбсън.

Какво можем да научим от тази история?

Винаги трябва да следваме инстинкта си. Джейкъб можеше да разбере, че нещо не е наред, затова реши да проследи инстинкта си и да разбере дали е прав или не. Той направи това, въпреки че приятелите му бяха против, тъй като той искаше да направи това, което е правилно.
Докато да бъдеш мил е безплатно, понякога носи благословии в живота. Джейкъб просто искаше да помогне на г-жа Джейкъбсън и да види дали е добре. Това накара него и семейството му да имат нов дом, в който ще могат да живеят комфортно до края на живота си.

Споделете тази история с близките си. Може да ги вдъхнови и да направи деня им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Булката вижда непозната бременна жена да пуска нещо в питието на младоженеца и я последва
Next: Шефът хваща сервитьорка да краде остатъци от пица в кафенето и я вика в офиса си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.