Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Козунакът без месене на Катето Евро – идеален за мързеливи домакини!
  • Новини

Козунакът без месене на Катето Евро – идеален за мързеливи домакини!

Иван Димитров Пешев април 7, 2023
zdaskdkasduasdkasodasi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За поредна година споделяме с вас една от най-сполучливите и лесни рецепти за
козунак, които някога сме опитвали. Прочутият Козунак без месене на Катето Евро е спасил не една и две домакини от провал преди празника.

Рецептата е семейна – от бабата и майката на актрисата, а днес Катето го приготвя
заедно с внучка си, малкото Кате. Лесен, вкусен и ароматен – всичко, което може
да желаете от един козунак! Ето и необходимите продукти за рецептата:

Необходими продукти:

1 кг пресято брашно

6 яйца

250 мл прясно мляко

330 г захар

80 г мая

200 мл масло и олио

Ванилия

1 ч.л сол

Лимонова кора

козунак Катето Евро
Начин на приготвяне:

„Спомените ми за детството са свързани предимно с празниците, суетнята около
тях, голямото семейство събрано на масата и ароматите от гозбите.

Великден е най-любимият ми празник, защото е свързан с пролетта, ходенето на
църква и козунаците, които баба и майка подготвяха много старателно.

Още в четвъртък, преди разпети петък много рано сутринта започваше ритуала –
месене на козунаци.

Домът ни ухаеше божествено и никога,ама никога не мога да забравя този аромат
на щастие и радост!

Обещах си,че щом порасна и аз ще приготвям чудните козунаци и ще радвам своето
семейство. Така и направих!

Ще дам рецептата и на вас!

Тази рецепта е изпитана в годините и колкото и някои хора да се изненадват, тя
няма нужда от месене“ – споделя актрисата. А ето и как се прави всичко:

От посочените продукти се замесва тесто по традиционния начин – маята се захваща
в топло мляко с малко захар и брашно, щом шупне, се прибавя към пресятото брашно
заедно с останалите продукти. С постепенно добавяне на мазнина се оформя меко
козуначено тесто. Тук на помощ може да ви дойде миксерът с бъркалките за тесто
– месете само колкото да се оформи тестото, без да се потите над тестото дълго
и без да го удряте в масата прословутите 100 път!

След това оставяте събраното тесто да втасва 2 часа.

Оформете го по желание, поставяте във форма и оставяте да втасва още 1 час.

Печете на 180 гр около 45 минути.

Весели празници!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прекалено е: Агнешкото скочи до 120 лева килото
Next: Майка изпрати децата си с автобус при чичо им, но часове по-късно и казва, че никога не са ходили

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.