Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Козунакът без месене на Катето Евро – идеален за мързеливи домакини!
  • Новини

Козунакът без месене на Катето Евро – идеален за мързеливи домакини!

Иван Димитров Пешев април 7, 2023
zdaskdkasduasdkasodasi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За поредна година споделяме с вас една от най-сполучливите и лесни рецепти за
козунак, които някога сме опитвали. Прочутият Козунак без месене на Катето Евро е спасил не една и две домакини от провал преди празника.

Рецептата е семейна – от бабата и майката на актрисата, а днес Катето го приготвя
заедно с внучка си, малкото Кате. Лесен, вкусен и ароматен – всичко, което може
да желаете от един козунак! Ето и необходимите продукти за рецептата:

Необходими продукти:

1 кг пресято брашно

6 яйца

250 мл прясно мляко

330 г захар

80 г мая

200 мл масло и олио

Ванилия

1 ч.л сол

Лимонова кора

козунак Катето Евро
Начин на приготвяне:

„Спомените ми за детството са свързани предимно с празниците, суетнята около
тях, голямото семейство събрано на масата и ароматите от гозбите.

Великден е най-любимият ми празник, защото е свързан с пролетта, ходенето на
църква и козунаците, които баба и майка подготвяха много старателно.

Още в четвъртък, преди разпети петък много рано сутринта започваше ритуала –
месене на козунаци.

Домът ни ухаеше божествено и никога,ама никога не мога да забравя този аромат
на щастие и радост!

Обещах си,че щом порасна и аз ще приготвям чудните козунаци и ще радвам своето
семейство. Така и направих!

Ще дам рецептата и на вас!

Тази рецепта е изпитана в годините и колкото и някои хора да се изненадват, тя
няма нужда от месене“ – споделя актрисата. А ето и как се прави всичко:

От посочените продукти се замесва тесто по традиционния начин – маята се захваща
в топло мляко с малко захар и брашно, щом шупне, се прибавя към пресятото брашно
заедно с останалите продукти. С постепенно добавяне на мазнина се оформя меко
козуначено тесто. Тук на помощ може да ви дойде миксерът с бъркалките за тесто
– месете само колкото да се оформи тестото, без да се потите над тестото дълго
и без да го удряте в масата прословутите 100 път!

След това оставяте събраното тесто да втасва 2 часа.

Оформете го по желание, поставяте във форма и оставяте да втасва още 1 час.

Печете на 180 гр около 45 минути.

Весели празници!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прекалено е: Агнешкото скочи до 120 лева килото
Next: Майка изпрати децата си с автобус при чичо им, но часове по-късно и казва, че никога не са ходили

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.