Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младоженци от Рибново взеха акъла на световните медии с обичаите на сватбата си
  • Новини

Младоженци от Рибново взеха акъла на световните медии с обичаите на сватбата си

Иван Димитров Пешев април 8, 2023
gurrmrnernnsrasr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Най-новото семейство на гърменското с. Рибново – Къдрие Авди и Исуф Мусанков, които станаха съпрузи в неделя, се скриха във Велинград да отдъхнат от сватбените вълнения, пише struma.com.

Телефоните, пожеланията и поканите за приятелства в социалните мрежи обаче и там не ги оставят на спокойствие и се налага Къдрие да отделя поне по няколко часа на ден, за да отговаря на всички.

20-годишната красавица и съпругът й, който е с 1 година по-голям от нея, се прочуха с факта, че тяхната сватба беше последната за сезона – сватбените ритуали в Рибново се организират само през зимата, когато хората са свободни от селскостопанска дейност, и затова в селото ги наричат „бели сватби“.

Другото, с което тържеството им се отличи, беше наличието на няколко телевизионни екипа от Турция и Германия, които обстойно отразиха целия уникален 3-дневен ритуал.

Той е свързан с прословутата „Гелина“, когато лицето на булката се рисува с бяла боя и върху нея се лепят маниста в красиви фигури, с излагане на чеиза на показ на цялото село, с много гости, хора на селския площад и невероятно настроение.

Къдрие е възпитаничка на СОУ „Йордан Йовков“ в с. Рибново и в момента е студентка по начална педагогика с чужд език в Югозападния университет в Благоевград. С Исуф се познават от деца, но са заедно от 7 години.

За сватбата си младата жена разказва с усмивка, особено когато се сети колко впечатлени останали екипите от Германия, които за пръв път присъствали на неповторимата рибновалийска сватба.

„За нас това в Рибново е нещо нормално, което се случва всяка зима, но те за пръв път виждаха такова нещо“, спомня си Къдрие.

Гостите останали изумени както от изрисуваното й лице и булчинския тоалет, така и от броя на гостите – около 1200 души, които родителите на младоженците нагостили в два поредни дни.

Окончателно пък се шашнали от купищата мебели, покривки, ковьорчета, бяла и черна техника, домакинска посуда, спално бельо и всичко друго, представляващо чеиза на семейството, които мъжете в двете фамилии подредили и провесили на специални телове над улицата, за да могат всички да ги видят.

На въпроса къде ще прибере всичко това красивата рибновалийка обясни: „Имаме си наша къща, която се строи на момчето от родителите за нас. Все още не е напълно готова, затова ще останем в неговия дом за определен период от време.

Чеизът и дрехите, които бяха от неговото семейство, са прибрани в дома им и когато направим нашата къща, ще пренесем всичко, което ни е необходимо за обзавеждането“.

Къдрие уточни и че самата тя има доста дейно участие в направата на собствения й чеиз. „Мога да шия ръчно на ръка, да плета, веза и т.н. Работихме по него както аз, така и сестрите ми и родителите ми“.

След почивката във Велинград тя и Исуф ще се върнат в Рибново и докато Къдрие се приготвя за изпитната сесия, той вече като глава на семейството има задача да уреди летния им гурбет. Всяко лято двамата с него ходят на работа в чужбина, където се трудят във фабрики или на полето.

Въпреки герданите с банкноти, които получиха на сватбеното си тържество, младото семейство не смята да се откаже от работата зад граница и тази година, защото тепърва имат дом за стягане.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България трябва да знае истината 68-годишният Любомир Лазаров, който тази вечер отвори въпрос за 100 000 лева, затова ще я кажа
Next: Красивата майка на Тошо Куката проговори: Държат децата ни на кучешки студ, все едно са някакви престъпници

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.