Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът на Ламбо лекар звезда в Щатите
  • Новини

Синът на Ламбо лекар звезда в Щатите

Иван Димитров Пешев април 17, 2023
siasdasmdaskdkasda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преуспяващ лекар в Америка е вече единственият биологичен син на Стефан Данаилов
– Владимир.

 

От 8 месеца насам той е доктор в болницата в град Хънтингтън в щата
Западна Вирджиния. Кариерата му върви повече от успешно и наскоро Влади дори е
имал честта да бъде на корицата на медицинско списание в Щатите, облечен в докторската
униформа.

През 2022 г. наследникът на Ламбо взе кетап за общопрактикуващ лекар от американския
университет „Маршал“, като в момента специализацията му продължава в сферата на
нефрологията – специалност, която засяга болестите на бъбреците.

 

Когато Влади
споделил с баща си за решението си да учи медицина, актьорът бил изключително
горд и щастлив, че наследникът му поема по сериозен път в живота. Приживе екранният
майор Деянов неведнъж е споделял, че майка му Евдокия навремето също много искала
и настоявала той самият да стане доктор.

Макар и съвсем нов кадър в медицината, Влади е изключително уважаван от своите
пациенти, а и от ръководството на болницата.

 

Често дава интервюта на тема здравеопазване
и се е превърнал в истинска сензация. 36-годишният син на Ламбо е започнал професионалния
си стаж като лекар и с много добро заплащане, което му е позволило да си купи
къща, в която вече живее заедно със съпругата си Виктория.

 

Нито стотинка от доходите си обаче Влади не пилее напразно, тъй като има да връща
студентски кредит, който изтеглил, преди да стартира обучението си по медицина,
тъй като в онзи момент не можел да си позволи скъпите университетски такси.

 

След
като обаче приключи специализацията си по нефрология, той вече ще има правото
да практикува не само в болницата, а и да отвори свой частен кабинен в Америка.

 

Тогава и заплатата му щяла драстично да се повиши и да възлиза на около 300 хиляди
долара годишно, което се равнява на 50 хиляди лева месечно.

 

Колкото до това дали ще се върне в България, за да работи у нас, Влади смята,
че това няма как да се случи.

 

Плановете със съпругата му Виктория, която е детски
педагог, са скоро да създадат и свои наследници. Двамата се венчаха на скромна
сватба в Америка на рождения ден на Стефан Данаилов – 9 декември 2017 г.

 

Тогава
Ламбо не успя да присъства лично на церемонията заради влошеното си здраве, но
изпрати подаръци и даде благословията си на младите. Приживе той уважаваше и обичаше
своята снаха, която е американка.

 

Скромната Виктория е голямата любов на Влади,
а в България той я е водил вече няколко пъти.

 

За последно двамата успяха да се
приберат на родна земя преди точно една година, за да уредят някои финансови дела.
Владимир наследи големия пай от завещанието на Ламбо, а средствата преуспяващият
млад доктор вложил в устройването на живота си в Щатите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бележникът на Бойко взриви интернет
Next: С помощта на стотици българи, малкият герой Стиви пребори рака: Казваха ми да не се отказвам

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.