Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Възрастна дама помага на самотен баща да смени памперса на бебето си, на следващия ден той пристига в дома й с луксозна кола
  • Новини

Възрастна дама помага на самотен баща да смени памперса на бебето си, на следващия ден той пристига в дома й с луксозна кола

Иван Димитров Пешев април 19, 2023
siasngasndnasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Самотен баща бил в зоологическата градина с децата си, когато разбрал, че е оставил памперсите на бебето си у дома. По-възрастна дама се притекла на помощ и на следващия ден на входната й врата се появила луксозна кола.

Джейсън беше самотен баща на две деца, 6-годишната му дъщеря Сара и 1-годишният син Роб. Съпругата на Джейсън, Манди, беше починала при раждането на Роб и това беше сърцераздирателен момент за него. Той не можа да отпразнува появата на дългоочаквания си син, защото скърбеше за любовта на живота си.

Въпреки това, Джейсън обеща на покойната си съпруга, че ще направи всичко възможно, за да се грижи правилно за децата им. Той работеше усилено, за да задоволи техните желания и нужди и прекарваше цялото си свободно време с тях.

Един ден Джейсън решил да заведе децата си в зоопарка. Сара и Роб бяха изумени от многото животни около тях, като с вълнение посещаваха всяко заграждение за животни.

Тогава Роб започна да плаче. Първоначално Джейсън помислил, че синът му е гладен, затова им купил хотдог от щанда за храна. Когато Роб не спря да плаче, Джейсън провери пелените си и видя, че е акало.

При проверка на раницата, която беше опаковал по-рано същия ден, Джейсън осъзна, че е забравил да опакова допълнителни памперси за Роб. Той се опита да попита служителите в зоологическата градина дали продават памперси вътре в помещението, но те казаха, че не продават.

Джейсън каза, че нямат възможности, че трябва да се приберат у дома. Двамата тихо излязоха пред банята и застанаха до плажните чадъри, където този път Сара започна да плаче.

— Не искам да се прибирам! извика тя. „Едва успяхме да посетим всички животни! Защо трябва да се прибираме вкъщи, само защото Роб е какал в пелените си?!“

Сара започваше да избухва, а Джейсън беше в отчаяние, с две деца, които плачеха едновременно. „Помогни ми, Манди“, прошепна той, надявайки се, че покойната му съпруга някак си ги пази от небето.

В този момент Джейсън изведнъж усети топла ръка на рамото си. Обърнал се и видял възрастна жена да му подава пакет пелени.

„Съжалявам, че ви прекъсвам, синко, но чистех кабинките, когато те чух да казваш, че си оставил памперсите на сина си у дома“, каза му тя. „Ето, имам малко памперси. Вземете ги, за да продължите да се наслаждавате на деня си в зоологическата градина.“

Джейсън се чудеше защо възрастна жена произволно има пакет пелени в зоопарка. Въпреки това тя беше отговор на молитва и той не можеше да не си помисли, че покойната му съпруга Манди се е намесила от небето.

„Много мило от ваша страна. Благодаря ви!“ — каза той одобрително.

— Казвам се Дороти — каза възрастната жена. „Аз съм чистачка тук в зоологическата градина. Преди да дойда тук за смяната си, бях купила малко памперси и мляко за моите правнуци, които идват утре за Деня на благодарността“, сподели тя.

„О, толкова съжалявам“, отговори Джейсън веднага щом чу, че памперсите са за нейните правнуци. „Моля, кажете ми адреса си. Ще ви изпратя нов пакет пелени навреме за празниците утре.“

Дороти поклати глава. „Няма нужда от това. Малко след като пристигнах в зоологическата градина, внуците ми ми казаха, че вече няма да могат да идват. Ще прекарам Деня на благодарността сама“, въздъхна тя.

На Джейсън му беше мъчно за възрастната жена и искаше да й помогне. Тя изглеждаше разбито сърце. Сигурно е очаквала с нетърпение деня, но семейството й я отказа в последния момент.

След като се разделиха, Сара внезапно заговори с баща си. „Татко, горката баба ще прекара сама Деня на благодарността. Тя заслужава да бъде с други хора, които се грижат за нея!“

Джейсън знаеше, че Сара е права. Той каза на дъщеря си, че ще направят нещо по въпроса, и те продължиха деня си. Преди да си тръгнат, те посетиха офиса на администратора на зоопарка, за да научат повече за Дороти.

При влизането администраторът ги поздрави с топла усмивка. „Как мога да ти помогна?“ – попита ги той.

Джейсън сподели, че са попаднали на мила, възрастна дама на име Дороти, която твърдяла, че е чистачка в зоопарка. „Разбрахме, че Дороти ще прекара сама Деня на благодарността утре. Не искаме това да се случи!“ — внезапно се намеси Сара.

Администраторът се усмихна на замислеността на момиченцето. Той призна, че обикновено не споделят информация за служителите си с гостите си, но тъй като Сара попита учтиво, той беше готов да направи изключение.

Джейсън, Сара и Роб се прибраха вкъщи този ден с щастливи сърца и умове. Те не само се насладиха на изпълнения със забавления семеен ден заедно, но и очакваха с нетърпение да прекарат празника на благодарността заедно.

На следващия ден Дороти се събуди от звънене на вратата. Тя с любопитство отвори вратата и сепнато откри луксозна кола, паркирана отвън.

— Здравей, Дороти — махна с ръка Джейсън. „Някой тук не иска да прекарате уикенда за Деня на благодарността сам“, каза той, махвайки към Сара, която се криеше зад него.

— Искаш ли да го прекараш с нас? — попита срамежливо Сара.

Дороти не можеше да не се разплака, защото наистина не искаше да бъде сама на Деня на благодарността. „Вие сте изпратени от небето“, каза тя, изтривайки сълзите си. „Бих искал да прекарам Деня на благодарността с вас!“

С това Джейсън, Сара и Роб изчакаха Дороти да се приготви, след което се върнаха с Дороти до голямата си къща на брега на езерото, където сготвиха вкусен пай с пуешко, шунка и пилешко месо, който изядоха заедно.

Джейсън, Сара, Роб и Дороти прекараха целия следобед в размяна на истории край лагерния огън, сякаш се познават от цяла вечност. Сара започнала да нарича Дороти „баба“, което стопли сърцето на старата дама.

Оттогава Джейсън канеше Дороти да яде с тях на всеки празник, така че Дороти да не се чувства повече сама. Те станаха щастливо семейство и въпреки че децата и внуците на Дороти почти не я посещаваха, тя никога повече не се чувстваше сама.

Какво можем да научим от тази история?

Каквото повикало, такова се обадило. Дороти с готовност помогна на борещия се Джейсън, само за да може той да отвърне на нейната доброта, като се погрижи тя никога повече да не се чувства сама. Когато сте мили към другите хора, Вселената ще намери начин да ви се отплати за вашата доброта, дори когато не очаквате нищо в замяна.

Дори най-случайните срещи водят до красиви връзки за цял живот. Дороти смяташе, че срещата й с Джейсън и децата му е приключила, след като им даде пакет пелени в зоопарка. Но Джейсън и децата му върнаха услугата, като се свързаха с нея по време на Деня на благодарността и прекараха време с нея на всеки празник след това.

Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Връщат Господари на ефира на екран!
Next: Мъж вижда момиче в парка да плаче, Мама не се събужда! И сочи жена в храстите

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.