Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за тези момчета: Спряха по спешност на АМ Тракия, спасиха мъж с пристъп
  • Новини

Цяла България говори за тези момчета: Спряха по спешност на АМ Тракия, спасиха мъж с пристъп

Иван Димитров Пешев април 24, 2023
trasraskrkasiraskras.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Разказваме ви за четирима бургаски футболни съдии, които спасиха живота на шофьор, получил епилептичен припадък в движение на АМ „Тракия“.

 

Действието се развива в събота, малко след 19 часа, когато реферите се прибират от дерби от Трета лига в Стара Загора между ФК „Верея“ и „Левски“-Карлово.

По магистралата, малко преди Нова Загора, в посока Бургас, забелязват лек автомобил Волво, с шуменска регистрация, който се е блъснал в разделителната мантинела в ляво. Мъжете спрели, въпреки трафика по аутобана, за да видят какво се случва.

Оказва се, че водачът на шуменската кола е получил пристъп и е загубил контрол над возилото. Това пък довело до лек удар с мантинелата.

„Отидохме до колата и се опитахме да отворим.

 

Шофьорът беше сякаш парализиран, не знаехме какво му е. Започнахме да клатим Волвото и тъкмо щяхме да разбиваме предното стъкло, той започна да се свестява.

 

Помогнахме му да излезе и да вземе въздух. Обясни, че има неврологично заболяване, понякога получава краткотрайни пристъпи и губи съзнание. През това време минаха десетки коли, но никой не спря. Волвото беше в изпреварващата лента и кой знае какво можеше да стане, ако не бяхме реагирали. Звъннахме на тел. 112 и на място пристигна полицейски екип.

 

Цяло чудо е, че не се е стигнало до сериозна катастрофа“, разказа пред репортер на Флагман.бг делегатът на бургаските съдии Стоян Вътев, който в този момент е бил с колегите си Светослав Лазаров, Ганчо Джевелеков и Димо Стоянов.

Тази кратка, но показателна история, за пореден път доказва, че малцина сред нас не подминават чуждата неволя.

 

Десетки коли са преминали покрай безпомощния водач до идването на бургазлиите, а след като те са спрели, никой друг не е реагирал. Утре на мястото на младия човек с Волвото обаче, недай, Боже, да бъдете Вие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български лекар, онклолог разтърси мрежата с откровеното си писмо
Next: Феноменални имитации в последния епизод на Капките

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.