Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за тези момчета: Спряха по спешност на АМ Тракия, спасиха мъж с пристъп
  • Новини

Цяла България говори за тези момчета: Спряха по спешност на АМ Тракия, спасиха мъж с пристъп

Иван Димитров Пешев април 24, 2023
trasraskrkasiraskras.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Разказваме ви за четирима бургаски футболни съдии, които спасиха живота на шофьор, получил епилептичен припадък в движение на АМ „Тракия“.

 

Действието се развива в събота, малко след 19 часа, когато реферите се прибират от дерби от Трета лига в Стара Загора между ФК „Верея“ и „Левски“-Карлово.

По магистралата, малко преди Нова Загора, в посока Бургас, забелязват лек автомобил Волво, с шуменска регистрация, който се е блъснал в разделителната мантинела в ляво. Мъжете спрели, въпреки трафика по аутобана, за да видят какво се случва.

Оказва се, че водачът на шуменската кола е получил пристъп и е загубил контрол над возилото. Това пък довело до лек удар с мантинелата.

„Отидохме до колата и се опитахме да отворим.

 

Шофьорът беше сякаш парализиран, не знаехме какво му е. Започнахме да клатим Волвото и тъкмо щяхме да разбиваме предното стъкло, той започна да се свестява.

 

Помогнахме му да излезе и да вземе въздух. Обясни, че има неврологично заболяване, понякога получава краткотрайни пристъпи и губи съзнание. През това време минаха десетки коли, но никой не спря. Волвото беше в изпреварващата лента и кой знае какво можеше да стане, ако не бяхме реагирали. Звъннахме на тел. 112 и на място пристигна полицейски екип.

 

Цяло чудо е, че не се е стигнало до сериозна катастрофа“, разказа пред репортер на Флагман.бг делегатът на бургаските съдии Стоян Вътев, който в този момент е бил с колегите си Светослав Лазаров, Ганчо Джевелеков и Димо Стоянов.

Тази кратка, но показателна история, за пореден път доказва, че малцина сред нас не подминават чуждата неволя.

 

Десетки коли са преминали покрай безпомощния водач до идването на бургазлиите, а след като те са спрели, никой друг не е реагирал. Утре на мястото на младия човек с Волвото обаче, недай, Боже, да бъдете Вие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български лекар, онклолог разтърси мрежата с откровеното си писмо
Next: Феноменални имитации в последния епизод на Капките

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.