Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Васил Найденов получи най-чаканата вест, не е на себе си от щастие
  • Новини

Васил Найденов получи най-чаканата вест, не е на себе си от щастие

Иван Димитров Пешев април 25, 2023
asssdasdasdastas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Васил Найденов получи заветна чакана вест, от която не е на себе си от щастие.
С почетното отличие „Златен век“, както и грамоти за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност, са удостоени над 70 личности и институции в областта на културата и на изкуствата, съобщиха от министерството на културата.

То отличава 72 изявени личности и институции за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската национална идентичност и по повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Почетното отличие на Министерството на културата „Златен век“ (в различните му категории) традиционно се присъжда на дейци от различни области на културата и изкуствата за техния принос за поддържането и разпространението на българските традиции и духовност у нас и по света.

Огърлие „Златен век“ и парична награда са присъдени на:

Александрина Пендачанска – оперна певица;

Проф. Милена Моллова – пианист и музикален педагог;

Васил Найденов – поп изпълнител;

Йордан Дафов – диригент;

Проф. Минчо Минчев – виртуозен цигулар.

Златен век“ – звезда и парична награда получават:

Трендафил Василев – писател;

Мими (Марийка) Николова – певица;

Дора Чаушева – директор на Национален музей „Васил Левски“ – Карлово;

Петър Вучков – актьор и телевизионен водещ;

Проф. Анастас Георгиев Славчев – музикант;

Недко Трошанов – музикант;

Любомир Денев – композитор и пианист;

Маргарита Димитрова – изпълнителен директор на фондация „Аполония“;

Проф. Христо Йоцов – музикант, композитор;

Мила Искренова – хореограф, балет „Арабеск“;

Проф. Йордан Гошев – композитор, преподавател.

С почетен знак „Златен век“ – „Печат на Цар Симеон Велики“, златен, и грамота, са отличени:

Д-р Стефан Бакърджиев – директор на Регионален исторически музей – Ямбол;

Тони Димитрова – завеждащ отдел в НПТМ – Музей на текстилната индустрия;

Галина Кралева – кинорежисьор и сценарист;

Ася Маринова Николова – директор на Национален музей „Хр. Ботев“ – Калофер;

Петър Райжеков – председател на Народно читалище „Славянска беседа – 1880“, София;

Михаил Цонев – читалищен деец от Благоевград;

Иван Андонов – председател на НЧ „Братство – 1869“ в Кюстендил;

Антоанета Воденичарова – музикант и клавирен педагог;

Йордан Станимиров – хореограф;

Димитър Илиев – скулптор;

Димитър Пейчев – поет и художник;

Илко Минев – писател;

Георги Ангелов – писател;

Станка Калчева – актриса;

Светлин Ивелинов – балетист и хореограф;

Емануил Иванов – музикант;

Розина Караславова – ръководител на формация „Бон-Бон“.

Почетен знак „Златен век“ – „Печат на Цар Симеон Велики“, сребърен, и грамота се връчва на:

Невена Димитрова – НЧ „Зора – 1945“, Ямбол;

Светлан Иванов – помощник-реставратор в РИМ – Бургас;

Росен Богданов – председател на НЧ „Саморазвитие – 1902“, гр. Завет;

Стоян Иванов – директор на Исторически музей – Клисура;

Юлия Нинова – директор на Специализиран музей за резбарство и зографско изкуство в Трявна;

Петър Бойчев – директор на ИМ – Тутракан;

Венцеслав Петков – уредник-биолог в отдел „Природа“ на РИМ – Русе;

Грозделина Георгиева – уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив;

Христина Манова – директор на ИМ – Разлог;

Кирил Аспарухов – артист;

Таня Евтимова – актриса, основател на театър „Дани и Деси“ – Хасково;

Атанас Евтимов – основател на театър „Дани и Деси“ – Хасково;

Мариана Павлова – учител в НУКК;

Илонка Цонева – учител в НУКК.

Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност получават следните личности и организации:

Силвена Байракова – председател на НЧ „Отец Паисий – 1883“, Велинград;

Ани Парапунова – секретар на НЧ „Димитър Благоев – 1925“, Добринище;

Геновева Танчовска – секретар на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, Свищов;

Минко Стефанов – председател на НЧ „Зора – 1860“ – Сливен;

Данаил Петков – председател на НЧ „Развите – 1870“ – Севлиево;

Любомир Илиев – секретар на НЧ „Цвят – 1870“, Видин;

Мая Падарева – секретар на НЧ „Георги Тодоров – 1885“, Белица;

Ценцерушка Андреева – секретар на НЧ „Г. С. Раковски – 1925“, София;

Кирилка Спасова – секретар на НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1922“, София;

Анета Мутафчиева – председател на НЧ „Т. Петков – 1963“, Шумен;

Васил Василев – председател на НЧ „Просвета – 1870“, Свиленград;

Ваня Стефанова – секретар на НЧ „Просвета – 1870“, Свиленград;

Елена Димитрова – актриса;

Борис Далчев – актьор;

Явор Вълканов – актьор;

НЧ „Зора – 1945“ – Ямбол;

НЧ „Св. Климент Охридски – 1969“, Хасково;

Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен.

С грамота за принос в популяризирането на българската култура по света по повод 24 май се отличават:

Цвета Софрониева – писателка, поетеса и преводач, Германия;

Владимир Кърпаров – саксофонист, джаз-музикант, Германия;

Красимир Колев – художник, Австрия;

Светлина Стоянова – оперна певица, Австрия;

Анастасия Георгиевна Гачева – ст.н.с., к.ф.н., член на Руското философско дружество, преподавател, Руска федерация;

Никита Сергеевич Гусев – ст.н.с., к.и.н., научен секретар на Института по славянознание при РАН, Руска федерация;

Мария Николаевна Белова – българист, Руска федерация.

Тази година официалната церемония по връчването на наградите „Златен век“ ще бъде насрочена през есента. Причината са въведените ограничения за провеждане на събития и противоепидемичните мерки, свързани с пандемията от COVID-19.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 22-годишната Руми е рожденичката, загубила живота си на край Варна
Next: Мушкатото ми избухна в цвят, листата даже не се виждат, и то благодарение на един случайно подслушан съвет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.