Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само истинските фенове ще го познаят – младежът от снимката днес е един от най-красивите и обичани актьори у нас
  • Новини

Само истинските фенове ще го познаят – младежът от снимката днес е един от най-красивите и обичани актьори у нас

Иван Димитров Пешев април 27, 2023
vvasdasdlasdaskyoasyi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На снимката виждате един от най-известните и обичани актьори у нас, който днес, на 27 април, навършва 44 години. Ако все още се чудите кой е той, няма да ви мъчим дълго – става дума за Владимир Карамазов. Истинското име на актьора е Владимир Александров.

Псевдонимът Карамазов е измислен от режисьорката Лилия Абаджиева още на първото му представление в Народния театър „Иман Вазов“. Псевдонимът е взет от романа на Достоевски “Братя Карамазови“.

Владимир е роден на 27 април 1979 година в семейство на спортисти. Баща му е ръгбист, а майка му е лекоатлетка. Има по-голям брат. Владо завършва Техникума по обществено хранене, където овладява кулинарното изкуство. Паралелно с това посещава актьорското студио на Бончо Урумов.

Той кандидатства в НАТФИЗ и е приет кукловодство. След първи курс професор Сейкова оценява таланта му и го взима в класа си, за да учи за драматичен актьор. Участията му на родната сцена започват в трети курс. Докато е студент в НАТФИЗ, Владо работи и като модел.

Карамазов стана особено популярен у нас, след като се появява на малкия екран като водещ на „Сървайвър“. Има безброй роли в театъра и във филмови продукции. Освен актьор и продуцент, от 2019 г. Владимир Карамазов се занимава сериозно и с фотография.

Негови фотографии са публикувани в престижни платформи и печелят награди. Негово хоби и страст са също така и пътешествията, гмуркането и пистовите мотори.

Печели награда „Икар“ през 2022 година за водеща мъжка роля за Кандидатът в „Опашката“ от Захари Карабашлиев. През 2017 година е с номинация за Аскеер за „Водеща мъжка роля“ за ролята на Ален Рей в „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза.

През 2013 печели награда „Златен век“ за принос в културата от Министерство на културата. През 2011 – награда „Иван Димов“ за високи постижения в сферата на изкуството от Фонда за талантливи млади актьори към Фондация „Млади български таланти“.

През 2011 година – номинация за Аскеер за „Поддържаща мъжка роля“ за ролята на Кристиан дьо Новилет в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан.

През 2011 година – номинация за „Икар“ за ролята на Кристиан дьо Новилет в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан. През 2003 година – номинация за Аскеер за „Изгряваща звезда“ за ролята на Иван Сенебирски в „Албена“ от Йордан Йовков, постановка Иван Добчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Николета Йорданова от Ясновидци: 20 признака показват, че имате магия
Next: Супер Бианка пребори рака

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.