Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина е новината за Димитър Рачков, влюбен е в нова млада красавица, много му личи, горчиво
  • Новини

Истина е новината за Димитър Рачков, влюбен е в нова млада красавица, много му личи, горчиво

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
rasrasiraskroasiraskras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Раздялата на Димитър Рачков и Анита Димитрова премина така, както и се очакваше, а именно – всяко чудо за (дори по-малко от) три дни.

Факт е, че около тях не се шумя дълго време и краят на сагата им се забрави бързо, а причината е повече от ясна – двамата просто не си отиваха.

Да, Рачков и твърде младата му половинка изкараха заедно доста време, но всички очакваха да се парясат всеки момент.

Някак връзката им не се прие така, както с Мария Игнатова навремето, но Мария не бе на годините на дъщеря му все пак, пише „Клюки.бг“.

Доказателството за това, че Рачков е объркал любовта с химията в отношенията си с Анита, е фактът, че той вече има нова любов.

Да, мадамата не е гореща бомба като силиконовата блондинка, но е чаровна, хубава и най-вече – отива му милион пъти повече.

А и от снимката, на която ги виждаме за първи път, личи, че Митко е влюбен и най-после му отива.

Заедно с тях на фотото са още една дама, Виктор Калев и Джуди Халвнаджиян, с които Рачков отдавна е приятел.

Всички сме наясно с нрава на Джудито и че няма нищо общо с брат си Маги – за разлика от последния, първият се скъсва да „обръща“ де що жена му се мерне.

„Дано и Рачето да не прихване от него, макар че към тая Анита явно Джудито го е насърчил. Той е еманация на мъжете женкари“, коментират близки до Рачков.

Един от най-верните фенове на „Като две капки вода“ изненада потребителите в социалните мрежи с коментара си за риалитито. Йоан Стояновски, признава, че не пропуска епизод, а дори и да го е направил, то е в рамките на статистическата грешка.

Повод за думите на Стояновски е водещият Димитър Рачков и един от членовете на журито – Веселин Маринов.

Съобщението на потребителя получи много коментари като разбира се има такива, които го подкрепят и такива, които го оплювят, че е голям разбирач.

 

„Този формат е един от любимите ми. Гледам го от много време, изгледал съм почти всички епизоди от всички сезони.

Казвам почти, защото е възможно да съм изпуснал някой, допустимата статистическа грешка. Сега по същество – защо пиша това. Защото се изнервям колко лоши хора може да има и да обиждат Васил Маринов и Димитър Рачков грозно.

 

Видимо е, че давамта влизат в ритъма на шоуто и забавляват нас (публиката) с шегите си. Обаче има хора, които приемат това много буквално и се гаврят с личностите им в коментарите.

Васил Маринов и Димитър Рачков са професионалисти и това им е работата. Да привличат зрителски интерес. Могат го и дори много добре го правят, затова трябва да им ръкопляскаме, без да ги обиждаме“, заявява потребителят, пише show.blitz.bg.
 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Собственик на магазин за хранителни стоки се преструва на сляп клиент, за да тества новия си служител
Next: Вдигат ударно социалните помощи! Безработните ще се зарадват най-много, възползвайте се

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.