Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина е новината за Димитър Рачков, влюбен е в нова млада красавица, много му личи, горчиво
  • Новини

Истина е новината за Димитър Рачков, влюбен е в нова млада красавица, много му личи, горчиво

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
rasrasiraskroasiraskras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Раздялата на Димитър Рачков и Анита Димитрова премина така, както и се очакваше, а именно – всяко чудо за (дори по-малко от) три дни.

Факт е, че около тях не се шумя дълго време и краят на сагата им се забрави бързо, а причината е повече от ясна – двамата просто не си отиваха.

Да, Рачков и твърде младата му половинка изкараха заедно доста време, но всички очакваха да се парясат всеки момент.

Някак връзката им не се прие така, както с Мария Игнатова навремето, но Мария не бе на годините на дъщеря му все пак, пише „Клюки.бг“.

Доказателството за това, че Рачков е объркал любовта с химията в отношенията си с Анита, е фактът, че той вече има нова любов.

Да, мадамата не е гореща бомба като силиконовата блондинка, но е чаровна, хубава и най-вече – отива му милион пъти повече.

А и от снимката, на която ги виждаме за първи път, личи, че Митко е влюбен и най-после му отива.

Заедно с тях на фотото са още една дама, Виктор Калев и Джуди Халвнаджиян, с които Рачков отдавна е приятел.

Всички сме наясно с нрава на Джудито и че няма нищо общо с брат си Маги – за разлика от последния, първият се скъсва да „обръща“ де що жена му се мерне.

„Дано и Рачето да не прихване от него, макар че към тая Анита явно Джудито го е насърчил. Той е еманация на мъжете женкари“, коментират близки до Рачков.

Един от най-верните фенове на „Като две капки вода“ изненада потребителите в социалните мрежи с коментара си за риалитито. Йоан Стояновски, признава, че не пропуска епизод, а дори и да го е направил, то е в рамките на статистическата грешка.

Повод за думите на Стояновски е водещият Димитър Рачков и един от членовете на журито – Веселин Маринов.

Съобщението на потребителя получи много коментари като разбира се има такива, които го подкрепят и такива, които го оплювят, че е голям разбирач.

 

„Този формат е един от любимите ми. Гледам го от много време, изгледал съм почти всички епизоди от всички сезони.

Казвам почти, защото е възможно да съм изпуснал някой, допустимата статистическа грешка. Сега по същество – защо пиша това. Защото се изнервям колко лоши хора може да има и да обиждат Васил Маринов и Димитър Рачков грозно.

 

Видимо е, че давамта влизат в ритъма на шоуто и забавляват нас (публиката) с шегите си. Обаче има хора, които приемат това много буквално и се гаврят с личностите им в коментарите.

Васил Маринов и Димитър Рачков са професионалисти и това им е работата. Да привличат зрителски интерес. Могат го и дори много добре го правят, затова трябва да им ръкопляскаме, без да ги обиждаме“, заявява потребителят, пише show.blitz.bg.
 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Собственик на магазин за хранителни стоки се преструва на сляп клиент, за да тества новия си служител
Next: Вдигат ударно социалните помощи! Безработните ще се зарадват най-много, възползвайте се

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.