Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йоан Стояновски: Време е да се разсекрети истината за Рачков и Веско Маринов
  • Новини

Йоан Стояновски: Време е да се разсекрети истината за Рачков и Веско Маринов

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
sdasdiaskasoyiasoy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Съобщението на потребителя получи много коментари като разбира се има такива, които го подкрепят и такива, които го оплювят, че е голям разбирач

Повод за думите на Стояновски е водещият Димитър Рачков и един от членовете на журито – Веселин Маринов.

Съобщението на потребителя получи много коментари като разбира се има такива, които го подкрепят и такива, които го оплювят, че е голям разбирач.

„Този формат е един от любимите ми. Гледам го от много време, изгледал съм почти всички епизоди от всички сезони.

Казвам почти, защото е възможно да съм изпуснал някой, допустимата статистическа грешка.

Сега по същество – защо пиша това. Защото се изнервям колко лоши хора може да има и да обиждат Васил Маринов и Димитър Рачков грозно.

Видимо е, че давамта влизат в ритъма на шоуто и забавляват нас (публиката) с шегите си. Обаче има хора, които приемат това много буквално и се гаврят с личностите им в коментарите.

Васил Маринов и Димитър Рачков са професионалисти и това им е работата. Да привличат зрителски интерес. Могат го и дори много добре го правят, затова трябва да им ръкопляскаме, без да ги обиждаме.“, пише потребителя.

Най-креативният продуцент у нас Магърдич Халваджиян най-после проговори режисиран ли е бил скандалът между Димитър Рачков и Веселин Маринов в култовото шоу „Като две капки вода”.

„Ние сме в шоубизнеса. Ако няма такива неща, няма как да сме в ефир с Като две капки вода 11 години. Винаги трябва да се провокира зрителят и ние сме много добри в това”, заяви в интервю за Лора Крумова по Нова тв Халваджиян.

Продуцентът бе помолен да коментира дали си прилича със сина си: „Според мен той няма едно качество, което имам аз – аз съм много агресивен, когато правя нещо. При мен няма „това не може да стане“. Винаги съм била така.”.

Той призна, че много обича да носи отговорност.

„Хората ги е страх да носят отговорност и затова честно не им се получават нещата“, смята той.

„Бебо е страшно креативен. Майка му 100 пъти му е казвала, че трябва да направи изложба със снимките си. По-добър е от „Нешънъл джиографик“. Той обаче няма амбицията да го направи, скромен е. Аз пък не мога да си представя, че ще съм толкова добър в нещо и няма да го покажа. Аз съм търговец“, каза той.

„Той е социално ангажиран и му пука какво се случва. Аз след 50 спрях да се интересувам от политика и глупостите на политиците ни. Той обаче много се вълнува. Аз се уморих. Дадох си сметка, че аз не мога да променя нищо, не зависи от мен“, каза още Халваджиян.

Продуцентът призна, че не е толкова разочарован от политиците, колкото от хората. „Политиците са производно от нас – хората. Българинът вижда, че нищо не правят за него, че крадат. Българинът обаче иска да е на тяхно място, да е там, от тарикатите. Това ни е болестта“, заяви продуцентът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Недялко Йорданов разплака мрежата с тези стихове за старостта
Next: Дядо Марин ни показа страхотен трик за отглеждане на домати в оранжерия от пластмасови бутилки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.