Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чичо-градинар: Ако искате розите да натежат от цвят, направете точно това с тях през пролетта
  • Новини

Чичо-градинар: Ако искате розите да натежат от цвят, направете точно това с тях през пролетта

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
zrzrssirisrisirasor.png

Ако се грижим за розите по правилния начин, те могат да бъдат много благодарни и ще „наводнят“ градините ни с красиви цветове за много дълго време.

Затова е много важно как да ги подготвим за този период на цъфтеж и за всеки следващ.

Днес ще ви разкажем какво трябва да направим с нашите рози през пролетта !

Понякога някои клони са красиво зелени и започват да пускат пъпки, докато други са сухи, изгнили. Какво може да причини това?

Ако розите не са били добре покрити през зимата, някои клони могат да измръзнат.

 

Въпреки това, с наближаването на пролетта, трябва да внимаваме да премахнем покритието навреме, в противен случай може да се образува мухъл по стъблата.

Ако сме засадили розите на грешно място и върху тях е престояла замръзнала вода, няма да е добре и за стъблата.

 

Ако оставим листата на розата през есента, те могат да съберат вода и да покрият с много болести стъблото на розата. Сухите листа винаги трябва да се почистват преди покриване.

Ще започнем да приготвяме розата през пролетта, когато има по-дълги слънчеви дни и нощи без слани.

 

В никакъв случай не трябва да ги третираме, когато нощите са още студени и със слана. Ето какво да направите стъпка по стъпка:

1.

Отрежете листата от предходната годинаНе забравяйте да отрежете накъсани и изсъхнали листа. Отрежете поне 2-3 см и от здравата част. Ако е почерняло чак до почвата, отрежете го и изчакайте няколко седмици, защото ако е жизнеспособно, ще поникне отново.

След рязане дезинфекцирайте инструментите и отрязаната част с 3% кислородна вода. Останалите здрави клонки и листа да се пазят от силна слънчева светлина и атмосферни влияния.

Покрийте подрязаните рози с непрозрачен съд, поливайте редовно.

 

2. Проверете добре новите листа

Ако забележите червеникави петна по нови листа и издънки, това означава, че са били нападнати от смъртоносна болест. Веднага изрежете издънките до здравата част и след това изгорете отрязаното.

3. След подрязване третирайте с подходящ тор

Операцията трябва да се извърши преди да започнат да развиват пъпки. Не съжалявайте, че спокойно сте отрязали по-големите стъбла на розите, за да оставите само здрава част, защото в бъдеще ще се радваме на свежи филизи и красиви цветя.

 

Continue Reading

Previous: Дъжд от пари за 3 зодии през Май
Next: На Марги Хранова кюфтетата побъркаха всички жени в социалните мрежи! А дори не са от месо

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.