Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чичо-градинар: Ако искате розите да натежат от цвят, направете точно това с тях през пролетта
  • Новини

Чичо-градинар: Ако искате розите да натежат от цвят, направете точно това с тях през пролетта

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
zrzrssirisrisirasor.png

Ако се грижим за розите по правилния начин, те могат да бъдат много благодарни и ще „наводнят“ градините ни с красиви цветове за много дълго време.

Затова е много важно как да ги подготвим за този период на цъфтеж и за всеки следващ.

Днес ще ви разкажем какво трябва да направим с нашите рози през пролетта !

Понякога някои клони са красиво зелени и започват да пускат пъпки, докато други са сухи, изгнили. Какво може да причини това?

Ако розите не са били добре покрити през зимата, някои клони могат да измръзнат.

 

Въпреки това, с наближаването на пролетта, трябва да внимаваме да премахнем покритието навреме, в противен случай може да се образува мухъл по стъблата.

Ако сме засадили розите на грешно място и върху тях е престояла замръзнала вода, няма да е добре и за стъблата.

 

Ако оставим листата на розата през есента, те могат да съберат вода и да покрият с много болести стъблото на розата. Сухите листа винаги трябва да се почистват преди покриване.

Ще започнем да приготвяме розата през пролетта, когато има по-дълги слънчеви дни и нощи без слани.

 

В никакъв случай не трябва да ги третираме, когато нощите са още студени и със слана. Ето какво да направите стъпка по стъпка:

1.

Отрежете листата от предходната годинаНе забравяйте да отрежете накъсани и изсъхнали листа. Отрежете поне 2-3 см и от здравата част. Ако е почерняло чак до почвата, отрежете го и изчакайте няколко седмици, защото ако е жизнеспособно, ще поникне отново.

След рязане дезинфекцирайте инструментите и отрязаната част с 3% кислородна вода. Останалите здрави клонки и листа да се пазят от силна слънчева светлина и атмосферни влияния.

Покрийте подрязаните рози с непрозрачен съд, поливайте редовно.

 

2. Проверете добре новите листа

Ако забележите червеникави петна по нови листа и издънки, това означава, че са били нападнати от смъртоносна болест. Веднага изрежете издънките до здравата част и след това изгорете отрязаното.

3. След подрязване третирайте с подходящ тор

Операцията трябва да се извърши преди да започнат да развиват пъпки. Не съжалявайте, че спокойно сте отрязали по-големите стъбла на розите, за да оставите само здрава част, защото в бъдеще ще се радваме на свежи филизи и красиви цветя.

 

Continue Reading

Previous: Дъжд от пари за 3 зодии през Май
Next: На Марги Хранова кюфтетата побъркаха всички жени в социалните мрежи! А дори не са от месо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.